Job 24

Pentruce nu păzeşte Cel Atotputernic vremurile de judecată, şi dece nu văd ceice -L cunosc zilele Lui de pedeapsă?

Понеже времената не са скрити от Всемогъщия, защо онези, които Го познават, не виждат дните Му?

Sînt unii cari mută hotarele, fură turmele, şi le pasc;

Едни преместват граници, грабят стадо и го пасат.

iau măgarul orfanului, iau zălog vaca văduvei;

Откарват магарето на сирачетата, вземат в залог говедото на вдовицата.

îmbrîncesc din drum pe cei lipsiţi, silesc pe toţi nenorociţii din ţară să se ascundă.

Изтласкват бедните от пътя, сиромасите на земята заедно се крият.

Şi aceştia, ca măgarii sălbatici din pustie, ies dimineaţa la lucru să caute hrană, şi în pustie trebuie să caute pînea pentru copiii lor.

Ето, като диви магарета в пустинята те излизат по работата си, подраняват за грабеж; пустинята им дава хляб и за децата им.

Taie nutreţul care a mai rămas pe cîmp, culeg ciorchinele rămase pe urma culegătorilor în via celui nelegiuit.

Жънат фуража си в полето и събират пабиръка от лозето на безбожния.

Îi apucă noaptea în umezeală, fără îmbrăcăminte, fără învelitoare împotriva frigului.

Прекарват нощта голи, без дрехи, и нямат завивка в студа.

Îi pătrunde ploaia munţilor, şi, neavînd alt adăpost, se ghemuiesc lîngă stînci.

Планински дъждове ги мокрят, прегръщат скалата, понеже нямат подслон.

Aceia smulg pe orfan dela ţîţă, iau zălog tot ce are săracul.

Други грабват сирачето от майчината гръд и вземат залог от сиромаха.

Şi săracii umblă goi de tot, fără îmbrăcăminte, strîng snopii şi -s flămînzi;

Карат голия да си отиде без дреха и които носят сноповете, остават гладни.

în grădinile nelegiuitului ei fac untdelemn, calcă teascul, şi le este sete;

Изстискват масло в оградите им и тъпчат линовете им, но пак са жадни.

în cetăţi se aud vaietele celor ce mor, sufletul celor răniţi strigă... Şi Dumnezeu nu ia seama la aceste mişelii!

Хора стенат из града и душите на ранените викат, но Бог не им счита безумие.

Alţii sînt vrăjmaşi ai luminii, nu cunosc căile ei, nu umblă pe cărările ei.

Тези са противниците на светлината, не познават пътищата й и не стоят в пътеките й.

Ucigaşul se scoală în revărsatul zorilor, ucide pe cel sărac şi lipsit, şi noaptea fură.

Убиецът става преди светлината, убива сиромаха и бедния, а нощем е като крадец.

Ochiul preacurvarului pîndeşte amurgul: ,Nimeni nu mă va vedea,` zice el, şi îşi pune o măhramă pe faţă.

И окото на прелюбодееца чака здрача и казва: Око няма да ме види! — и слага покривало на лицето си.

Noaptea sparg casele, ziua stau închişi; se tem de lumină.

В тъмнината се разбиват къщи; а през деня те се затварят, не познават светлината.

Pentru ei, dimineaţa este umbra morţii, şi cînd o văd, simt toate spaimele morţii.

Защото зората за всички тях е смъртна сянка, защото познават ужасите на смъртната сянка.

Dar nelegiuitul alunecă uşor pe faţa apelor, pe pămînt n'are decît o parte blestemată, şi niciodată n'apucă pe drumul celor vii!

Лек е по лицето на водите, прокълнат на земята е делът им, не се обръща повече към пътя за лозята.

Cum sorb seceta şi căldura apele zăpezii, aşa înghite locuinţa morţilor pe cei ce păcătuiesc.

Както сушата и жегата поглъщат снежните води, така и Шеол — съгрешилите.

Pîntecele mamei îl uită, viermii se ospătează cu el, nimeni nu-şi mai aduce aminte de el! Nelegiuitul este sfărîmat ca un copac,

Утробата ще го забрави, червеят се храни сладко с него. Няма вече да се помни и неправдата ще се строши като дърво.

el, care pradă pe femeia stearpă şi fără copii, el care nu face nici un bine văduvei!...

Онеправдава неплодната, която не ражда, и не прави добро на вдовицата.

Şi totuş, Dumnezeu prin puterea Lui lungeşte zilele celor sîlnici, şi iată -i în picioare cînd nu mai trăgeau nădejde de viaţă;

Влачи силните със силата Си; става, и никой не е сигурен за живота си.

El le dă linişte şi încredere, are privirile îndreptate spre căile lor.

Той им дава безопасност, и те се успокояват, но очите Му са върху пътищата им.

S'au ridicat; şi într'o clipă nu mai sînt, cad, mor ca toţi oamenii, sînt tăiaţi ca spicele coapte.

Възвисяват се за малко, и ги няма; снижават се, и като всички си отиват; отсичат се като глави на класове.

Nu este aşa? Cine mă va dovedi de minciună, cine-mi va nimici cuvintele mele?``

Сега, ако не е така, кой ще докаже, че лъжец съм, и кой речта ми ще унищожи?