Habakkuk 1

Proorocia descoperită proorocului Habacuc.

Наложеното пророчество, което пророк Авакум видя:

Pînă cînd voi striga către Tine, Doamne, fără s'Asculţi? Pînă cînd mă voi tîngui Ţie, fără să dai ajutor?

Докога, ГОСПОДИ, ще викам, а Ти няма да чуваш? Викам към Теб: Насилие! — но не спасяваш.

Pentru ce mă laşi să văd nelegiuirea, şi Te uiţi la nedreptate? Asuprirea şi sîlnicia se fac supt ochii mei, se nasc certuri, şi se stîrneşte gîlceavă.

Защо ме оставяш да виждам беззаконие и гледаш нещастие? И опустошение и насилие има пред мен, и възниква караница и се надига раздор.

Deaceea legea este fără putere, şi dreptatea nu se vede, căci cel rău biruieşte pe cel neprihănit, de aceea se fac judecăţi nedrepte. -

Затова законът е безсилен и правосъдието вечно не излиза към победа, защото безбожният обкръжава праведния и правосъдието излиза изкривено.

Aruncaţi-vă ochii printre neamuri, şi priviţi, uimiţi-vă, şi îngroziţi-vă! Căci în zilele voastre voi face o lucrare, pe care n'aţi crede -o dacă v'ar povesti -o cineva!

Погледнете между народите и вижте, и се почудете много, защото върша едно дело във вашите дни — няма да повярвате дори да ви се разкаже.

Iată, voi ridica pe Haldei, popor turbat şi iute, care străbate întinderi mari de ţări, ca să pună mîna pe locuinţe cari nu sînt ale lui.

Защото, ето, Аз надигам халдейците — жесток и необуздан народ, който ходи по земната шир, за да завладее селища, които не са негови.

El este grozav şi înfricoşat; numai din el însuş îi iese dreptul şi mărirea lui.

Страшен и ужасен е той, правото му и достойнството му излизат от самия него.

Caii lui sînt mai iuţi decît leoparzii, mai sprinteni decît lupii de seară, şi călăreţii lui înaintează în galop de departe, sboară ca vulturul care se repede asupra prăzii.

По-бързи от леопарди са конете му и по-свирепи от вълци вечер; конниците му препускат, конниците му идват отдалеч, долитат като орел, който се спуска към храната.

Tot poporul acesta vine numai ca să jăfuiască; privirile lui lacome caută înainte, şi strînge prinşi de război ca nisipul.

Те всички идват за насилие, лицата им са устремени напред и той събира пленници като пясък.

Îşi bate joc de împăraţi, şi voivozii sînt o nimica pentru el, rîde de toate întăriturile, căci grămădeşte pămînt, şi le ia.

Присмива се на царете и князете са му за присмех; на всяка крепост той се смее, натрупва пръст и я превзема.

Apoi aprinderea i se îndoieşte, întrece măsura şi se face vinovat, căci puterea lui o ia ca dumnezeu al lui!

Тогава преминава като вятър и продължава, но ще бъде счетен за виновен — силата му е негов бог.

Doamne, nu eşti Tu din vecinicie, Dumnezeul meu, Sfîntul meu? Nu vom muri! Doamne, Tu ai ridicat pe poporul acesta ca să-Ţi împlineşti judecăţile Tale; Tu, Stînca mea, l-ai ridicat ca să dai prin el pedepsele Tale!

Не си ли Ти от начало, ГОСПОДИ, Боже мой, Свети мой! Няма да умрем. ГОСПОДИ, за съд си ги поставил; Силни, за наказание си ги определил.

Ochii Tăi sînt aşa de curaţi că nu pot să vadă răul, şi nu poţi să priveşti nelegiuirea! Cum ai putea privi Tu pe cei mişei, şi să taci, cînd cel rău mănîncă pe cel mai neprihănit decît el?

Очите Ти са твърде чисти, за да гледаш злото и не можеш да погледнеш нещастие. Защо гледаш на коварните и мълчиш, когато безбожният поглъща по-праведния от него,

Vei face Tu omului ca peştilor mării, ca tîrîtoarei, care n'are stăpîn?

и правиш хората като морските риби, като гадините, които си нямат владетел?

El îi scoate pe toţi cu undiţa, îi trage în mreaja sa, îi strînge în năvodul său. Deaceea se bucură şi se veseleşte.

Той изтегля всички с въдица, влачи ги в мрежата си и ги събира в рибарската си мрежа, затова се радва и се весели.

De aceea aduce jertfe mrejei sale, aduce tămîie năvodului său; căci lor le datoreşte partea lui cea grasă şi bucatele lui gustoase!

Затова жертва на мрежата си и кади на рибарската си мрежа, защото чрез тях делът му е тлъст и ястието му — избрано.

Pentru aceasta îşi va goli el într'una mreaja, şi va înjunghia fără milă pe neamuri?

Дали затова ще изпразни мрежата си и постоянно ще избива народи без милост?