Ecclesiastes 10

Muştele moarte strică şi acresc untdelemnul negustorului de unsori; tot aşa, puţină nebunie biruie înţelepciunea şi slava.

Умрели мухи развалят маслото на мировареца и го правят да вони; същото прави и малко безумие на един, който е уважаван за мъдрост и чест.

Inima înţeleptului este la dreapta lui, iar inima nebunului la stînga lui.

Разумът на мъдрия е в десницата му, а разума на безумния — в левицата му.

Şi pe orice drum ar merge nebunul, peste tot îi lipseşte mintea, şi spune tuturor că este un nebun!

Дори когато безумният ходи по пътя, той няма разум и показва на всекиго, че е безумен.

Cînd izbucneşte împotriva ta mînia celuice stăpîneşte, nu-ţi părăsi locul, căci sîngele rece te păzeşte de mari păcate.

Ако духът на владетеля се надигне против теб, не напускай мястото си, защото кротостта предотвратява големи грехове.

Este un rău pe care l-am văzut supt soare, ca o greşală, care vine dela celce cîrmuieşte:

Има зло, което видях под слънцето, като грешка, произхождаща от владетеля —

nebunia este pusă în dregătorii înalte, iar bogaţii stau în locuri de jos.

безумието се поставя на голяма почит, а богатите седят на скромни места.

Am văzut robi călări, şi voivozi mergînd pe jos ca nişte robi.

Видях слуги на коне и князе да ходят на земята като слуги.

Cine sapă groapa altuia, cade el în ea, şi cine surpă un zid, va fi muşcat de un sarpe.

Който копае яма, ще падне в нея и който разбива ограда, змия ще го ухапе.

Cine sfarmă pietre, este rănit de ele, şi cine despică lemne este în primejdie.

Който копае камъни, ще се рани от тях; който цепи дърва, се излага на опасност от тях.

Cînd se toceşte ferul, şi rămîne neascuţit, trebuie să-ţi îndoieşti puterile; de aceea la izbîndă ajungi prin înţelepciune.

Ако се притъпи желязото и човек не наточи острието, трябва да използва повече сила. А мъдростта е полезна за оправяне.

Cînd muşcă şarpele, fiindcă n'a fost vrăjit, vrăjitorul n'are niciun cîştig din meşteşugul lui.

Ако змията ухапе, преди да бъде омаяна, няма полза за омайвача.

Cuvintele unui înţelept sînt plăcute, dar buzele nebunului îi aduc pieirea.

Думите от устата на мъдрия са благодатни, а устните на безумния ще го погълнат;

Cel dintîi cuvînt care -i iese din gură este nebunie, şi cel din urmă este o nebunie şi mai rea.

началото на думите на устата му е безумие, и краят на говоренето му е дива лудост.

Nebunul spune o mulţime de vorbe, măcarcă omul nu ştie ce se va întîmpla, şi cine -i va spune ce va fi după el?

Безумният умножава думи, но човек не знае какво ще бъде, и кой може да му извести какво ще бъде след него?

Truda nebunului oboseşte pe celce nu cunoaşte drumul spre cetate.

Трудът на безумните ги уморява, понеже те дори не знаят как да отидат в града.

Vai de tine, ţară, al cărei împărat este un copil, şi ai cărei voivozi benchetuiesc de dimineaţă!

Горко ти, земьо, когато царят ти е дете и първенците ти преяждат сутрин!

Ferice de tine ţară, al cărei împărat este de neam mare, şi ai cărei voivozi mănîncă la vremea potrivită, ca să-şi întărească puterile, nu ca să se dedea la beţie!

Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни и първенците ти ядат навреме — за укрепване, а не за напиване!

Cînd mînile sînt leneşe, se lasă grinda, şi cînd se lenevesc mînile, plouă în casă.

От леност се съсипва къщният покрив и от безделието на ръцете къщата прокапва.

Ospeţele se fac pentru petrecere, vinul înveseleşte viaţa, iar argintul le dă pe toate.

Угощение се приготвя за забавление и виното весели живота, а парите отговарят на всичко.

Nu blestema pe împărat, nici chiar în gînd, şi nu blestema pe cel bogat în odaia în care te culci; căci s'ar putea întîmpla ca pasărea cerului să-ţi ducă vorba, şi un sol înaripat să-ţi dea pe faţă vorbele.

Не проклинай царя дори и в мисълта си и не проклинай богатия дори и в спалнята си, защото небесна птица може да отнесе гласа ти и крилата птица да разкаже това.