Acts 21

După ce ne-am smuls din braţele lor, am plecat pe apă, şi ne-am dus drept la Cos, a doua zi la Rodos, şi deacolo la Patara.

А когато се откъснахме от тях и отплавахме, дойдохме направо на Кос, а на следващия ден – на Родос и оттам – на Патара.

Am găsit o corabie, care avea să treacă în Fenicia, ne-am suit în ea, şi am plecat.

И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, се качихме на него и отплавахме.

Am trecut prin faţa insulei Cipru, am lăsat -o la stînga, şi ne-am urmat drumul spre Siria; apoi ne-am dat jos în Tir, unde avea să se descarce corabia.

И когато съзряхме Кипър и го оставихме отляво, плавахме към Сирия и слязохме в Тир; защото там корабът щеше да се разтовари.

Acolo am găsit pe ucenici, şi am rămas şapte zile. Ucenicii, prin Duhul, ziceau lui Pavel să nu se suie la Ierusalim.

И като намерихме учениците, престояхме там седем дни. Те чрез Духа казаха на Павел да не отива в Ерусалим.

Dar cînd s'au împlinit zilele, am plecat, şi ne-am văzut de drum; şi ne-au petrecut toţi, cu nevestele şi copiii, pînă afară din cetate. Am îngenuncheat pe mal, şi ne-am rugat.

И когато прекарахме тези дни, излязохме и си тръгнахме; и те всички, с жените и децата си, ни изпратиха докато излязохме вън от града; и коленичихме на брега и се помолихме.

Apoi ne-am luat ziua bună unii dela alţii, şi noi ne-am suit în corabie iar ei s'au întors acasă.

И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.

După ce ne-am isprăvit călătoria pe mare, din Tir am plecat la Ptolemaida, unde am urat de bine fraţilor, şi am stat la ei o zi.

И ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, където поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.

A doua zi, am plecat şi am ajuns la Cezarea. Am intrat în casa lui Filip evanghelistul, care era unul din cei şapte, şi am găzduit la el.

А на следващия ден ние, които бяхме заедно с Павел, тръгнахме и дойдохме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който беше един от седемте служители, и останахме у него.

El avea patru fete fecioare cari prooroceau.

А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.

Fiindcă stăteam de mai multe zile acolo, un prooroc, numit Agab, s'a pogorît din Iudea,

И след като бяхме преседели там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.

şi a venit la noi. A luat brîul lui Pavel, şi -a legat picioarele şi mînile, şi a zis: ,,Iată ce zice Duhul Sfînt: ,Aşa vor lega Iudeii în Ierusalim pe omul acela al cui este brîul acesta, şi -l vor da în mînile Neamurilor.`

И като дойде при нас, взе пояса на Павел и си върза краката и ръцете, и каза: Ето какво казва Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.

Cînd am auzit lucrul acesta, atît noi cît şi cei de acolo am rugat pe Pavel să nu se suie la Ierusalim.

И като чухме това, и ние, и тамошните го молихме да не се изкачва в Ерусалим.

Atunci Pavel a răspuns: ,Ce faceţi de plîngeţi aşa, şi-mi rupeţi inima? Eu sînt gata nu numai să fiu legat, dar chiar să şi mor în Ierusalim pentru Numele Domnului Isus.``

Тогава Павел отговори: Какво правите вие, като плачете и ми съкрушавате сърцето? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за Името на Господ Иисус!

Dacă am văzut că nu -l putem îndupleca, n'am mai stăruit, şi am zis: ,Facă-se voia Domnului!`

И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и казахме: Да бъде Господната воля.

După zilele acelea, ne-am pregătit de plecare, şi ne-am suit la Ierusalim.

И след тези дни се приготвихме и се изкачихме в Ерусалим.

Cîţiva ucenici din Cezarea au venit şi ei cu noi, şi ne-au dus la unul numit Mnason, din Cipru, vechi ucenic, la care aveam să găzduim. Pavel la Ierusalim în Templu.

С нас дойдоха и някои от учениците от Кесария и ни заведоха при някой си Мнасон, кипърец, отдавнашен ученик, у когото щяхме да отседнем.

Cînd am ajuns la Ierusalim, fraţii ne-am primit cu bucurie.

И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.

A doua zi, Pavel a mers cu noi la Iacov, şi toţi presbiterii s'au adunat acolo.

И на следващия ден Павел влезе с нас при Яков, където присъстваха всичките старейшини.

Dupăce le -a dat ziua bună, le -a istorisit cu deamăruntul ce făcuse Dumnezeu în mijlocul Neamurilor prin slujba lui.

И като ги поздрави, им разказа едно по едно всичко, което Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.

Cînd l-au auzit, au proslăvit pe Dumnezeu. Apoi i-au zis: ,Vezi, frate, cîte mii de Iudei au crezut, şi toţi sînt plini de rîvnă pentru Lege.

А те, като чуха, прославиха Бога. И му казаха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има и те всички ревностно поддържат закона.

Dar ei au auzit despre tine că înveţi pe toţi Iudeii, cari trăiesc printre Neamuri, să se lepede de Moise, că le zici să nu-şi taie copiii împrejur, şi să nu trăiască potrivit cu obiceiurile.

А за теб им е говорено, че ти учиш всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Мойсеевия закон, като им казваш да не обрязват децата си, нито да държат обредите.

Ce este de făcut? Negreşit, mulţimea are să se adune, căci vor auzi că ai venit.

И така, какво да се направи? Бездруго (ще се събере народ, защото) те ще чуят, че си дошъл.

Deci, fă ce-ţi vom spune noi. Avem aici patru bărbaţi, cari au făcut o juruinţă.

Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек;

Ia -i cu tine, curăţeşte-te împreună cu ei, şi cheltuieşte tu pentru ei, ca să-şi radă capul. Şi astfel vor cunoaşte toţi că nu este nimic adevărat din celece au auzit despre tine, ci că şi tu umbli întocmai după rînduială, şi păzeşti Legea.

вземи ги и се очисти заедно с тях, и им плати разноските, за да си обръснат главите; и така всички ще знаят, че това, което са чули за теб, не е истина, а че ти самият следваш и пазиш закона.

Cu privire la Neamurile, cari au crezut, noi am hotărît şi le-am scris că trebuie să se ferească de lucrurile jertfite idolilor, de sînge, de dobitoace zugrumate şi de curvie.``

А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си те да не пазят нищо такова, а само да се пазят от ядене на идоложертвено, кръв, удушено и от блудство.

Atunci Pavel a luat pe oamenii aceia, s'a curăţit, şi a intrat cu ei a doua zi în Templu, ca să vestească sfîrşitul zilelor curăţirii cînd se va aduce jertfă pentru fiecare din ei.

Тогава Павел взе мъжете и на следващия ден, след като се очисти заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да свършат дните на очистването, когато щеше да се принесе принос за всеки един от тях.

Către sfîrşitul celor şapte zile, Iudeii din Asia, cînd au văzut pe Pavel în Templu, au întărîtat tot norodul, au pus mînile pe el,

И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ и сложиха ръце върху него, като викаха:

şi au început să strige: ,,Bărbaţi Israeliţi, daţi ajutor! Iată omul, care propovăduieşte pretutindeni şi în toată lumea împotriva norodului, împotriva Legii şi împotriva locaşului acestuia; ba, încă a vîrît şi pe nişte Greci în Templu, şi a spurcat acest locaş sfînt.``

О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който учи всички навсякъде против народа, против закона и против това място! А освен това въведе и гърци в храма и оскверни това свято място.

În adevăr, văzuseră mai înainte pe Trofim Efeseanul, împreună cu el în cetate, şi credeau că Pavel îl băgase în Templu.

Защото преди това бяха видели ефесянина Трофим с него в града и мислеха, че Павел го е въвел в храма.

Toată cetatea s'a pus în mişcare, şi s'a strîns norodul din toate părţile. Au pus mîna pe Pavel, şi l-au scos afară din Templu, ale cărui uşi au fost încuiate îndată.

И целият град се развълнува и народът се стече; и като хванаха Павел, го извлякоха вън от храма и веднага вратите бяха затворени.

Pe cînd cercau să -l omoare, s'a dus vestea la căpitanul oastei că tot Ierusalimul s'a turburat.

И когато искаха да го убият, до хилядника на полка стигна известие, че целият Ерусалим е размирен.

Acesta a luat îndată ostaşi şi sutaşi, şi a alergat la ei. Cînd au văzut pe căpitan şi pe ostaşi, au încetat să mai bată pe Pavel.

И той веднага взе войници и стотници и изтича долу при тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павел.

Atunci căpitanul s'a apropiat, a pus mîna pe el, şi a poruncit să -l lege cu două lanţuri. Apoi a întrebat cine este şi ce a făcut.

Тогава хилядникът се приближи и го хвана, и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше кой е той и какво е направил.

Dar unii strigau într'un fel, alţii într'alt fel prin mulţime; fiindcă nu putea deci să înţeleagă adevărul, din pricina zarvei, a poruncit să -l ducă în cetăţuie.

А сред тълпата едни викаха едно, а други – друго; и понеже не можеше да установи истината поради врявата, заповяда да го закарат в крепостта.

Cînd a ajuns pe trepte, Pavel a trebuit să fie dus de ostaşi, din pricina îmbulzelii norodului întărîtat;

А когато стигна до стъпалата, войниците го носеха поради насилието на тълпата,

căci mulţimea norodului se ţinea după el, şi striga: ,,La moarte cu el!``

защото множеството от народа вървеше отзад и викаше: Махни го!

Tocmai cînd era să fie băgat în cetăţuie, Pavel a zis căpitanului: ,,Îmi este îngăduit să-ţi spun ceva?`` Căpitanul a răspuns: ,,Ştii greceşte?

И когато щяха да въведат Павел в крепостта, той каза на хилядника: Мога ли да ти кажа нещо? А той каза: Знаеш ли гръцки!

Nu cumva eşti Egipteanul acela, care s'a răsculat acum în urmă, şi a dus în pustie pe cei patru mii de tîlhari?``

Не си ли ти онзи египтянин, който преди известно време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже разбойници?

,,Eu sînt Iudeu``, a spus Pavel, ,,din Tarsul din Cilicia, cetăţean al unei cetăţi nu fără însemnătate. Te rog, dă-mi voie să vorbesc norodului.``

А Павел каза: Аз съм юдеин от Тарс, гражданин на този знаменит град в Киликия; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на народа.

După ce i -a dat voie căpitanul, Pavel a stat în picioare pe trepte, şi a făcut semn norodului cu mîna. S'a făcut o mare tăcere, şi Pavel le -a vorbit în limba evreiască astfel:

И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на народа; а когато се въдвори голяма тишина, започна да им говори на еврейски, казвайки: