Song of Solomon 2

Eu sou a rosa de Sarom, o lírio dos vales.

Аз съм саронският нарцис и кремът на долините.

Qual o lírio entre os espinhos, tal é a minha amada entre as filhas.

Като крем сред тръните, така е любимата ми сред дъщерите.

Qual a macieira entre as árvores do bosque, tal é o meu amado entre os filhos; com grande gozo sentei-me à sua sombra; e o seu fruto era doce ao meu paladar.

Като ябълково дърво сред горските дървета, така е любимият ми сред синовете. Насладих се на сянката му и седнах, и плодът му бе сладък в устата ми.

Levou-me à sala do banquete, e o seu estandarte sobre mim era o amor.

Доведе ме в дома на виното и знамето му над мен е любов.

Sustentai-me com passas, confortai-me com maçãs, porque desfaleço de amor.

Подкрепете ме със сушено грозде, освежете ме с ябълки, защото съм болна от любов.

A sua mão esquerda esteja debaixo da minha cabeça, e a sua mão direita me abrace.

Левицата му е под главата ми и десницата му ме прегръща.

Conjuro-vos, ó filhas de Jerusalém, pelas gazelas e cervas do campo, que não acordeis nem desperteis o amor, até que ele o queira.

Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните или в полските кошути, да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае.

A voz do meu amado! Eis que vem aí, saltando sobre os montes, pulando sobre os outeiros.

Слушайте! Любимият ми! Ето, идва, играейки по планините и скачайки по хълмовете.

O meu amado é semelhante ao gamo, ou ao filho do veado; eis que está detrás da nossa parede, olhando pelas janelas, lançando os olhos pelas grades.

Любимият ми е като сърна или млад елен. Ето, той стои зад стената ни, гледа в прозорците, наднича през решетката.

Fala o meu amado e me diz: Levanta-te, amada minha, formosa minha, e vem.

Любимият ми отговори и ми каза: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!

Pois eis que já passou o inverno; a chuva cessou, e se foi;

Защото, ето, зимата премина, дъждът отмина и си отиде.

aparecem as flores na terra; já chegou o tempo de cantarem as aves, e a voz da rola ouve-se em nossa terra.

Цветята се появиха на земята, времето за пеене дойде и гласът на гургулицата се чува в земята ни.

A figueira começa a dar os seus primeiros figos; as vides estão em flor e exalam o seu aroma. Levanta-te, amada minha, formosa minha, e vem.

На смокинята покарват зелените смокини и разцъфтелите лозя издават благоуханието си. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!

Pomba minha, que andas pelas fendas das penhas, no oculto das ladeiras, mostra-me o teu semblante faze-me ouvir a tua voz; porque a tua voz é doce, e o teu semblante formoso.

Гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на канарата, нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък и лицето ти — прекрасно.

Apanhai-nos as raposas, as raposinhas, que fazem mal às vinhas; pois as nossas vinhas estão em flor.

Уловете ни лисиците, малките лисици, които съсипват лозята, защото лозята ни цъфтят.

O meu amado é meu, e eu sou dele; ele apascenta o seu rebanho entre os lírios.

Любимият ми е мой, и аз съм негова; той пасе стадо между кремовете.

Antes que refresque o dia, e fujam as sombras, volta, amado meu, e faze-te semelhante ao gamo ou ao filho dos veados sobre os montes de Beter.

Докато отмине денят и побягнат сенките, обърни се, любими мой, и бъди като сърна или млад елен по разцепените планини.