Psalms 88

Ó Senhor, Deus da minha salvação, dia e noite clamo diante de ti.

(По слав. 87) Песен. Псалм на Кореевите синове. За първия певец. По музиката на Махалат леанот. Маскил на езраеца Еман. ГОСПОДИ, Боже на спасението ми, ден и нощ виках пред Теб.

Chegue à tua presença a minha oração, inclina os teus ouvidos ao meu clamor;

Нека дойде молитвата ми пред Теб, приклони ухото Си към вика ми,

porque a minha alma está cheia de angústias, e a minha vida se aproxima do sepulcro.

защото душата ми се насити на бедствия и животът ми се приближава до Шеол.

Já estou contado com os que descem à cova; estou como homem sem forças,

Счетох се с онези, които слизат в рова, станах като мъж, който няма сила,

atirado entre os finados; como os mortos que jazem na sepultura, dos quais já não te lembras, e que são desamparados da tua mão.

паднал между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не си спомняш вече, и които са отсечени от ръката Ти.

Puseste-me na cova mais profunda, em lugares escuros, nas profundezas.

Положил си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездни.

Sobre mim pesa a tua cólera; tu me esmagaste com todas as tuas ondas.

Яростта ти натегна върху мен и с всичките Си вълни ме притискаш. (Села.)

Apartaste de mim os meus conhecidos, fizeste-me abominável para eles; estou encerrado e não posso sair.

Отдалечил си от мен познатите ми, направил си ме мерзост за тях, затворен съм и не мога да изляза,

Os meus olhos desfalecem por causa da aflição. Clamo a ti todo dia, Senhor, estendendo-te as minhas mãos.

окото ми чезне от скръб. ГОСПОДИ, Теб призовавах всеки ден, към Теб простирах ръцете си.

Mostrarás tu maravilhas aos mortos? Ou levantam-se os mortos para te louvar?

За мъртвите ли ще вършиш чудеса? Или сенките ще станат да Те хвалят? (Села.)

Será anunciada a tua benignidade na sepultura, ou a tua fidelidade no Abadom?

В гроба ли ще се прогласява милостта Ти, в Авадон ли — верността Ти?

Serão conhecidas nas trevas as tuas maravilhas, e a tua justiça na terra do esquecimento?

В мрака ли ще станат известни чудесата Ти, в земята на забравата ли — правдата Ти?

Eu, porém, Senhor, clamo a ti; de madrugada a minha oração chega à tua presença.

Но аз към Теб извиках, ГОСПОДИ, и сутрин молитвата ми Те посреща.

Senhor, por que me rejeitas? Por que escondes de mim a tua face?

ГОСПОДИ, защо отхвърляш душата ми, криеш лицето Си от мен?

Estou aflito, e prestes a morrer desde a minha mocidade; sofro os teus terrores, estou desamparado.

От младостта си съм окаян и линея, търпя Твоите ужаси и съм смутен.

Sobre mim tem passado a tua ardente indignação; os teus terrores deram cabo de mim.

Пламтящият Ти гняв премина върху мен, Твоите ужаси ме поядоха.

Como águas me rodeiam todo o dia; cercam-me todos juntos.

Заобиколиха ме като вода цял ден, обкръжиха ме отвсякъде.

Aparte de mim amigos e companheiros; os meus conhecidos se acham nas trevas.

Отдалечил си от мен приятел и другар, познатите ми са в мрак.