Psalms 49

Ouvi isto, vós todos os povos; inclinai os ouvidos, todos os habitantes do mundo,

(По слав. 48) За първия певец. Псалм на Кореевите синове. Чуйте това, всички народи; дайте ухо, всички жители на света,

quer humildes quer grandes, tanto ricos como pobres.

както нископоставени, така и високопоставени, богати и бедни заедно!

A minha boca falará a sabedoria, e a meditação do meu coração será de entendimento.

Устата ми ще говори мъдрост и размишлението на сърцето ми — разбиране.

Inclinarei os meus ouvidos a uma parábola; decifrarei o meu enigma ao som da harpa.

Ще приклоня ухото си към притча, ще изложа гатанката си на арфа.

Por que temeria eu nos dias da adversidade, ao cercar-me a iniquidade dos meus perseguidores,

Защо да се боя в дни на бедствие, когато ме обкръжи беззаконието на тези, които са по петите ми,

dos que confiam nos seus bens e se gloriam na multidão das suas riquezas?

които се уповават на имота си и се хвалят с изобилието на богатството си!

Nenhum deles de modo algum pode remir a seu irmão, nem por ele dar um resgate a Deus,

Никой не може по никакъв начин да изкупи брат си, нито да даде на Бога откуп за него —

(pois a redenção da sua vida é caríssima, de sorte que os seus recursos não dariam;)

защото скъпо е изкупването на душите им и човек трябва да престане завинаги да се опитва —

para que continuasse a viver para sempre, e não visse a cova.

за да живее вечно и да не види изтление.

Sim, ele verá que até os sábios morrem, que perecem igualmente o néscio e o estúpido, e deixam a outros os seus bens.

Защото вижда, че мъдрите умират, и безумният, и неразумният заедно погиват, и оставят имота си на други.

O pensamento íntimo deles é que as suas casas são perpétuas e as suas habitações de geração em geração; dão às suas terras os seus próprios nomes.

Тайната им мисъл е, че домовете им ще стоят вечно и жилищата им — от поколение във поколение; наричат с имената си земите си.

Mas o homem, embora esteja em honra, não permanece; antes é como os animais que perecem.

Но човекът, който е на почит, не остава; той е като животните, които се изтребват.

Este é o destino dos que confiam em si mesmos; o fim dos que se satisfazem com as suas próprias palavras.

Това е пътят на безумните; а идващите след тях одобряват думите им. (Села.)

Como ovelhas são postos na cova; a morte os pastoreia; ao romper do dia os retos terão domínio sobre eles; e a sua formosura se consumirá na sepultura, que lhes será por habitação.

Като овце ще бъдат сложени в Шеол, ще ги пасе смъртта и праведните ще владеят над тях на сутринта. Силата им ще пояде Шеол, далеч от жилището им.

Mas Deus remirá a minha alma do poder do sepulcro, pois me receberá.

Но Бог ще изкупи душата ми от силата на Шеол, защото ще ме приеме. (Села.)

Não temas quando alguém se enriquece, quando a glória da sua casa aumenta.

Не се бой, когато забогатее човек, когато се умножи славата на дома му,

Pois, quando morrer, nada levará consigo; a sua glória não descerá após ele.

защото, когато умре, няма да вземе със себе си нищо, славата му няма да слезе след него.

Ainda que ele, enquanto vivo, se considera feliz e os homens o louvam quando faz o bem a si mesmo,

Макар че докато живее, той благославя душата си — защото хората те хвалят, когато правиш добро на себе си —

ele irá ter com a geração de seus pais; eles nunca mais verão a luz

пак ще отиде при поколението на бащите си, те няма да видят светлина навеки.

Mas o homem, embora esteja em honra, não permanece; antes é como os animais que perecem.

Човек, който е на почит, а няма разбиране, е като животните, които се изтребват.