Psalms 123

A ti levanto os meus olhos, ó tu que estás entronizado nos céus.

(По слав. 122) Песен на изкачванията. Към Теб повдигам очите си — Ти, който обитаваш в небесата!

Eis que assim como os olhos dos servos atentam para a mão do seu senhor, e os olhos da serva para a mão de sua senhora, assim os nossos olhos atentam para o Senhor nosso Deus, até que ele se compadeça de nós.

Ето, както очите на слугите гледат към ръката на господаря им, както очите на слугинята гледат към ръката на господарката й, така и нашите очи гледат към ГОСПОДА, нашия Бог, докато се смили над нас.

Compadece-te de nós, ó Senhor, compadece-te de nós, pois estamos sobremodo fartos de desprezo.

Смили се над нас, ГОСПОДИ, смили се над нас, защото се преситихме от презрение.

A nossa alma está sobremodo farta da zomabaria dos arrogantes, e do desprezo dos soberbos.

Душата ни се пресити от подигравките на безгрижните, от презрението на горделивите.