Matthew 20

Porque o reino dos céus é semelhante a um homem, proprietário, que saiu de madrugada a contratar trabalhadores para a sua vinha.

Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.

Ajustou com os trabalhadores o salário de um denário por dia, e mandou-os para a sua vinha.

И като се спазари с работниците за по един динарий на ден, ги прати на лозето си.

Cerca da hora terceira saiu, e viu que estavam outros, ociosos, na praça,

И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара свободни;

e disse-lhes: Ide também vós para a vinha, e dar-vos-ei o que for justo. E eles foram.

и на тях каза: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха.

Outra vez saiu, cerca da hora sexta e da nona, e fez o mesmo.

Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото.

Igualmente, cerca da hora undécima, saiu e achou outros que lá estavam, e perguntou-lhes: Por que estais aqui ociosos o dia todo?

А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите цял ден тук свободни?

Responderam-lhe eles: Porque ninguém nos contratou. Disse-lhes ele: Ide também vós para a vinha; e recebereis o que for justo.

Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето (и каквото е право, ще получите).

Ao anoitecer, disse o senhor da vinha ao seu mordomo: Chama os trabalhadores, e paga-lhes o salário, começando pelos últimos até os primeiros.

Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите.

Chegando, pois, os que tinham ido cerca da hora undécima, receberam um denário cada um.

И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един динарий.

Vindo, então, os primeiros, pensaram que haviam de receber mais; mas do mesmo modo receberam um denário cada um.

А като дойдоха първите, си мислеха, че ще получат повече, но и те получиха по един динарий.

E ao recebê-lo, murmuravam contra o proprietário, dizendo:

И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:

Estes últimos trabalharam somente uma hora, e os igualastes a nós, que suportamos a fadiga do dia inteiro e o forte calor.

Тези последните работиха само един час и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата!

Mas ele, respondendo, disse a um deles: Amigo, não te faço injustiça; não ajustaste comigo um denário?

А той в отговор каза на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли спазари с мен за един динарий?

Toma o que é teu, e vai-te; eu quero dar a este último tanto como a ti.

Вземи си своето и си иди. Моята воля е да дам на този последния колкото и на теб.

Não me é lícito fazer o que quero do que é meu? Ou é mau o teu olho porque eu sou bom?

Не ми ли е позволено да сторя със своето, каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?

Assim os últimos serão primeiros, e os primeiros serão últimos, pois muitos são chamados, mas poucos escolhidos.

Така последните ще бъдат първи, а първите – последни.

E Jesus, subindo para Jerusalém, chamou os doze à parte, no caminho, e lhes disse:

И когато Иисус се изкачваше към Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме и по пътя им каза:

Eis que subimos a Jerusalém, e o Filho do homem será entregue aos principais sacerdotes e aos escribas, e eles o condenarão à morte,

Ето, изкачваме се към Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците; и те ще Го осъдят на смърт,

e o entregarão aos gentios para que dele escarneçam, e o açoitem e crucifiquem; e ao terceiro dia ressuscitará.

и ще Го предадат на езичниците, за да Му се подиграят, да Го бият и да Го разпънат; и на третия ден ще бъде възкресен.

Aproximou-se dele, então, a mãe dos filhos de Zebedeu, com seus filhos, ajoelhando-se e fazendo-lhe um pedido.

Тогава майката на Зеведеевите синове се приближи към Него заедно със синовете си, като Му се кланяше и искаше нещо от Него.

Perguntou-lhe Jesus: Que queres? Ela lhe respondeu: Concede que estes meus dois filhos se sentem, um à tua direita e outro à tua esquerda, no teu reino.

А Той каза: Какво искаш? Каза Му: Кажи тези мои двама сина да седнат – единият от дясната Ти страна, а другият от лявата Ти страна в Твоето царство.

Jesus, porém, replicou: Não sabeis o que pedis; podeis beber o cálice que eu estou para beber? Responderam-lhe: Podemos.

А Иисус в отговор каза: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия, (и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам)? Казаха Му: Можем.

Então lhes disse: O meu cálice certamente haveis de beber; mas o sentar-se à minha direita e à minha esquerda, não me pertence concedê-lo; mas isso é para aqueles para quem está preparado por meu Pai.

Той им каза: Моята чаша наистина ще пиете (и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите), но да седнете от дясната Ми страна и от лявата Ми страна не е Мое да дам, а ще се даде на онези, за които е било приготвено от Моя Отец.

E, ouvindo isto os dez, indignaram-se contra os dois irmãos.

А когато десетимата чуха това, възнегодуваха против двамата братя.

Jesus, pois, chamou-os para junto de si e lhes disse: Sabeis que os governadores dos gentios os dominam, e os seus grandes exercem autoridade sobre eles.

Но Иисус ги повика и каза: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях и големците им властват над тях.

Não será assim entre vós; antes, qualquer que entre vós quiser tornar-se grande, será esse o que vos sirva;

Но между вас няма да бъде така; а който иска да стане велик между вас, ще ви бъде служител;

e qualquer que entre vós quiser ser o primeiro, será vosso servo;

и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;

assim como o Filho do homem não veio para ser servido, mas para servir, e para dar a sua vida em resgate de muitos.

също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.

Saindo eles de Jericó, seguiu-o uma grande multidão;

И когато излизаха от Ерихон, голямо множество Го следваше.

e eis que dois cegos, assentados à beira do caminho, ouvindo que Jesus passava, clamaram, dizendo: Senhor, Filho de Davi, tem misericórdia de nós!

И ето, двама слепи, седящи край пътя, като чуха, че Иисус минавал, извикаха, казвайки: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!

E a multidão os repreendeu, para que se calassem; eles, porém, clamaram ainda mais alto, dizendo: Senhor, Filho de Davi, tem misericórdia de nós.

А множеството ги мъмреше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!

E Jesus, parando, chamou-os e perguntou: Que quereis que vos faça?

И така, Иисус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя?

Responderam-lhe: Senhor, que se nos abram os olhos.

Казват Му: Господи, да се отворят очите ни!

E Jesus, movido de compaixão, tocou-lhes os olhos, e imediatamente recuperaram a vista, e o seguiram.

А Иисус ги съжали, допря се до очите им и те веднага прогледнаха и Го последваха.