Lamentations 5

Lembra-te, Senhor, do que nos tem sucedido; considera, e olha para o nosso opróbrio.

Спомни си, ГОСПОДИ, какво ни стана! Погледни и виж позора ни.

A nossa herdade passou a estranhos, e as nossas casas a forasteiros.

Наследството ни премина на чужди, къщите ни — на чужденци.

çrfãos somos sem pai, nossas mães são como viuvas.

Сирачета сме, без баща; майките ни са като вдовици.

A nossa água por dinheiro a bebemos, por preço vem a nossa lenha.

Пием водата си срещу сребро, дървата ни идват срещу заплащане.

Os nossos perseguidores estão sobre os nossos pescoços; estamos cansados, e não temos descanso.

Преследвачите ни са на шията ни, трудим се и не ни се дава почивка.

Aos egípcios e aos assírios estendemos as mãos, para nos fartarmos de pão.

На Египет подадохме ръка, на Асирия, за да се наситим с хляб.

Nossos pais pecaram, e já não existem; e nós levamos as suas iniquidades.

Бащите ни съгрешиха и ги няма, а ние носим беззаконията им.

Escravos dominam sobre nós; ninguém há que nos arranque da sua mão.

Слуги владеят над нас, няма кой да ни изтръгне от ръката им.

Com perigo de nossas vidas obtemos o nosso pão, por causa da espada do deserto.

Придобиваме хляба си с опасност за живота си заради меча, който ни заплашва в пустинята.

Nossa pele está abraseada como um forno, por causa do ardor da fome.

Кожата ни почерня като пещ от ужасния глад.

Forçaram as mulheres em Sião, as virgens nas cidades de Judá.

Изнасилваха жени в Сион, девиците — в юдовите градове.

Príncipes foram enforcados pelas mãos deles; as faces dos anciãos não foram respeitadas.

С техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почетени.

Mancebos levaram a mó; meninos tropeçaram sob fardos de lenha.

Младежи носят воденични камъни, децата падат под товара на дървата.

Os velhos já não se assentam nas portas, os mancebos já não cantam.

Старейшините не седят вече в портите, младежите се отказаха от песните си.

Cessou o gozo de nosso coração; converteu-se em lamentação a nossa dança.

Престана радостта на сърцето ни, хорото ни се обърна на жалеене.

Caiu a coroa da nossa cabeça; ai de nós, porque pecamos!

Венецът падна от главата ни. О, горко ни, защото съгрешихме!

Portanto desmaiou o nosso coração; por isso se escureceram os nossos olhos.

Заради това чезне сърцето ни, заради тези неща потъмняха очите ни,

Pelo monte de Sião, que está assolado, andam os chacais.

заради хълма Сион, който е опустошен; лисици ходят по него.

Tu, Senhor, permaneces eternamente; e o teu trono subsiste de geração em geração.

Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш до века, Твоят престол е от поколение в поколение.

Por que te esquecerias de nós para sempre, por que nos desampararias por tanto tempo?

Защо ни забравяш навеки, оставяш ни за дълго време?

Converte-nos a ti, Senhor, e seremos convertidos; renova os nossos dias como dantes;

Върни ни, ГОСПОДИ, при Себе Си, за да се върнем; обнови дните ни както преди.

se é que não nos tens de todo rejeitado, se é que não estás sobremaneira irado contra nos.

Или ще ни отхвърлиш съвсем, ще ни се разгневиш напълно?