Zephaniah 2

Tenk efter og gå i dig selv, du folk som ikke blues,

Изпитайте се и се съберете, народе безсрамен,

før Guds råd føder - som agner farer dagen frem - før Herrens brennende vrede kommer over eder, før Herrens vredes dag kommer over eder!

преди да влезе указът в сила — денят преминава като плява — преди да ви връхлети пламенният гняв на ГОСПОДА, преди да ви връхлети Денят на гнева ГОСПОДЕН.

Søk Herren, alle I saktmodige i landet, som holder hans lov! Søk rettferdighet, søk saktmodighet! Kanskje I blir skjult på Herrens vredes dag.

Търсете ГОСПОДА, всички смирени на земята, които вършите правилата Му; търсете правда, търсете смирение — може би ще бъдете скрити в Деня на гнева ГОСПОДЕН.

For Gasa skal bli forlatt, og Askalon en ørken; Asdods folk skal jages ut midt på dagen, og Ekron skal rykkes op med rot.

Защото Газа ще бъде оставена и Аскалон — запустен, ще изгонят Азот по пладне и Акарон ще бъде изкоренен.

Ve dem som bor i bygdene ute ved havet, kreterfolket! Herrens ord kommer over dig, Kana'an, du filistrenes land, jeg vil ødelegge dig så ingen skal bo i dig.

Горко на жителите на морските крайбрежия, на народа на херетците! Словото ГОСПОДНО е против вас, Ханаане! Филистимска земьо, ще те погубя, да няма в теб жител!

Og bygdene ute ved havet skal bli til beitemarker med gjemmesteder for hyrdene og med fehegn.

И морското крайбрежие ще бъде селище с кладенци за овчари и кошари за стада.

Og det skal bli en bygd for dem som blir igjen av Judas hus; der skal de ha sitt beite, i Askalons huser skal de hvile om aftenen. For Herren deres Gud skal se til dem og gjøre ende på deres fangenskap.

И крайбрежието ще бъде за остатъка от юдовия дом — на него ще пасат стадата си. В къщите на Аскалон ще се изтягат вечер, защото ГОСПОД, техният Бог, ще ги посети и ще ги върне от плен.

Jeg har hørt Moabs spott og Ammons barns hånsord, da de spottet mitt folk og bar sig overmodig at mot dets land.

Чух хулата на Моав и оскърбленията на синовете на Амон, с които хулеха народа Ми и се големееха против пределите му.

Derfor, så sant jeg lever, sier Herren, hærskarenes Gud, Israels Gud, skal det gå Moab som Sodoma og Ammons barn som Gomorra: De skal bli neslers eie og en saltgrube og en ørken til evig tid; resten av mitt folk skal plyndre dem; de som blir igjen av mitt folk, skal ta dem i eie.

Затова, жив съм Аз, заявява ГОСПОД на Войнствата, Израилевият Бог — непременно Моав ще стане като Содом и синовете на Амон — като Гомора — място, обрасло с коприва и солници и вечна пустош. Остатъкът от народа Ми ще ги ограби и останката от народа Ми ще ги притежава.

Således skal det gå dem for deres overmots skyld, fordi de hånte og bar sig overmodig at mot Herrens, hærskarenes Guds folk.

Това ще им стане заради високомерието им, защото хулеха народа на ГОСПОДА на Войнствата и се големееха против него.

Forferdelig skal Herren vise sig mot dem; for han skal tilintetgjøre alle jordens guder, og alle hedningenes kyster skal tilbede ham, hvert folk på sitt sted.

ГОСПОД ще бъде страшен за тях, защото ще умори всичките богове на земята. И всичките острови на народите ще Му се поклонят, всеки от мястото си.

Også I etiopere blir gjennemboret av mitt sverd.

И вие, етиопци, ще бъдете пронизани от меча Ми.

Han rekker sin hånd ut mot Norden og ødelegger Assur og gjør Ninive til et øde, tørt som en ørken.

Той ще простре ръката Си против севера и ще погуби Асур, и ще обърне Ниневия в пустош, в място, безводно като пустинята.

Der skal hjorder hvile; alle slags villdyrflokker, både pelikaner og pinnsvin, skal overnatte på søilehodene der; fuglesang høres i vinduene, grus ligger på dørtreskelen, for sederpanelet er revet av.

И сред нея ще лежат стада, всякакъв вид животни; и пеликанът и таралежът ще нощуват по капителите й, глас ще ехти в прозорците, разруха — в праговете, защото Той я лиши от кедровите изделия.

Dette er den jublende stad, som bodde så trygt, som sa i sitt hjerte: Jeg og ingen annen! Hvor den er blitt til en ørken, et leie for ville dyr! Hver den som går forbi, blåser av den og ryster hånlig sin hånd.

Този е веселящият се град, който живееше безгрижно, който казваше в сърцето си: Аз съм, и освен мен няма друг! Как се обърна в пустош, в обиталище на зверове! Всеки, който минава край него, ще подсвирне, ще помаха с ръката си.