Romans 9

Jeg sier sannhet i Kristus, jeg lyver ikke, min samvittighet vidner med mig i den Hellige Ånd,

Казвам истината в Христос, не лъжа, и съвестта ми свидетелства с мен в Светия Дух,

at jeg har en stor sorg og en uavlatelig gremmelse i mitt hjerte.

че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

For jeg vilde ønske at jeg selv var forbannet bort fra Kristus for mine brødre, mine frender efter kjødet,

Защото аз самият бих желал да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите роднини по плът;

de som er israelitter, de som barnekåret og herligheten og paktene og lovgivningen og gudstjenesten og løftene tilhører,

които са израилтяни, на които принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията;

de som fedrene tilhører, og som Kristus er kommet fra efter kjødet, han som er Gud over alle ting, velsignet i evighet. Amen.

чиито са и отците и от които по плът се роди Христос, който е над всички, Бог, благословен до века. Амин.

Dog ikke som om Guds ord har slått feil. For ikke alle som er av Israels ætt, er derfor Israel;

Обаче не е така, като че Божието слово се е провалило; защото не всички, които са от Израил, са Израил,

heller ikke er alle, fordi de er Abrahams ætt, derfor hans barn; men: I Isak skal det nevnes dig en ætt,

нито всички са деца, понеже са Авраамово потомство, а ?по Исаак ще се нарече твоето потомство.“

det er: ikke kjødets barn er Guds barn, men løftets barn regnes til ætten;

Значи не децата, родени по плът, са Божии деца, а децата, родени според обещанието, се считат за потомство.

for et løftes ord er dette: Ved denne tid vil jeg komme, og da skal Sara ha en sønn.

Защото това е думата на обещанието: ?Ще дойда по това време и Сара ще има син.“

Og ikke bare dette; men så var det også med Rebekka, hun som var fruktsommelig ved én, Isak, vår far.

И не само това, но когато и Ревека зачена от един – от нашия отец Исаак,

For da de ennu var ufødte og ennu ikke hadde gjort hverken godt eller ondt - forat Guds råd efter hans utvelgelse skulde stå ved makt, ikke ved gjerninger, men ved ham som kaller -

макар че близнаците още не бяха родени и още не бяха сторили нищо добро или зло, но за да почива Божието по избор намерение не на дела, а на Онзи, който призовава,

da blev det sagt til henne: Den eldste skal tjene den yngste;

й се каза: ?По-големият ще слугува на по-малкия“;

som skrevet er: Jakob elsket jeg, men Esau hatet jeg.

както е писано: ?Яков възлюбих, а Исав намразих.“

Hvad skal vi da si? er der vel urettferdighet hos Gud? Langt derifra!

Какво да кажем тогава? Има ли неправда у Бога? Да не бъде!

for til Moses sier han: Jeg vil miskunne mig over den som jeg miskunner mig over, og ynkes over den som Jeg ynkes over.

Защото Той казва на Мойсей: ?Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля.“

Så står det da ikke til den som vil, heller ikke til den som løper, men til Gud, som gjør miskunnhet.

И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, а от Бога, който показва милост.

For Skriften sier til Farao: Just til dette opreiste jeg dig at jeg kunde vise min makt på dig, og at mitt navn kunde bli kunngjort over all jorden.

Защото Писанието казва на фараона: ?Именно затова те издигнах, за да покажа в теб силата Си и да се възвести Името Ми по целия свят.“

Altså: hvem han vil, den miskunner han sig over; og hvem han vil, den forherder han.

И така, към когото иска, Той показва милост и когото иска, закоравява.

Du vil da si til mig: Hvad har han da ennu å klage over? for hvem står vel hans vilje imot?

Тогава ти ще кажеш: А защо още обвинява? Защото кой е устоял на волята Му?

Men hvem er da du, menneske, som tar til gjenmæle mot Gud? Vil da verket si til virkeren: Hvorfor gjorde du mig slik?

Но, о, човече, кой си ти, че да отговаряш против Бога? Направеното нещо ще каже ли на онзи, който го е направил: Защо си ме направил така?

Eller har ikke pottemakeren makt over leret, så han av samme deig kan arbeide det ene kar til ære, det andre til vanære?

Или грънчарят няма ли власт над глината, от една и съща буца да направи един съд за почтена употреба, а друг – за непочтена употреба?

Men om nu Gud, skjønt han vilde vise sin vrede og kunngjøre sin makt, dog i stort langmod tålte vredens kar, som var dannet til undergang,

Но какво от това, ако Бог, искайки да покаже гнева Си и да изяви силата Си, е търпял с голямо дълготърпение съдовете на гнева, приготвени за погибел,

så han også kunde kunngjøre sin herlighets rikdom over miskunnhetens kar, som han forut hadde beredt til herlighet?

и това е, за да изяви богатството на Своята слава върху съдовете на милостта, които Той е приготвил отпреди за слава –

Og til å bli slike kalte han også oss, ikke bare av jøder, men også av hedninger,

нас, които призова не само измежду юдеите, а и измежду езичниците?

som han også sier hos Hoseas: Det som ikke er mitt folk, vil jeg kalle mitt folk, og henne som ikke er elsket, vil jeg kalle min elskede,

Както казва и в Осия: ?Ще нарека Мой народ онзи, който не беше Мой народ, и възлюбена – тази, която не беше възлюбена“;

og det skal skje: På det sted hvor det blev sagt til dem: I er ikke mitt folk, der skal de kalles den levende Guds barn.

?И на същото място, където им се каза: Не сте Мой народ; там ще се нарекат синове на живия Бог.“

Og Esaias roper ut over Israel: Om tallet på Israels barn er som havets sand, så skal bare levningen bli frelst;

А Исая вика за Израил: ?Ако и да е броят на израилтяните като морски пясък, само остатък от тях ще се спаси;

for sitt ord skal Herren utføre og hastig fullbyrde på jorden.

защото Господ ще изпълни на земята казаното (по правда) от Него, като го извърши и завърши бързо.“

Og som Esaias forut har sagt: Hadde ikke den Herre Sebaot levnet oss en sæd, så var vi blitt som Sodoma og gjort like med Gomorra.

И както Исая е казал по-преди: ?Ако Господ на Войнствата не ни беше оставил потомство, като Содом бихме станали и на Гомора бихме се оприличили.“

Hvad skal vi da si? At hedninger som ikke søkte rettferdighet, de vant rettferdighet, men det var rettferdigheten av tro;

Какво да кажем тогава? Това, че народи, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра;

Israel derimot, som søkte rettferdighetens lov, de vant ikke frem til denne lov.

а Израил, който търсеше закона на правдата, не стигна до закона.

Hvorfor det? Fordi de ikke søkte den ved tro, men ved gjerninger; for de støtte an mot snublestenen,

Защо? Защото не го търсиха чрез вяра, а някак си чрез дела. Те се спънаха в камъка за препъване,

som skrevet er: Se, jeg legger i Sion en snublesten og en anstøtsklippe; den som tror på ham, skal ikke bli til skamme.

както е писано: ?Ето, полагам в Сион камък на препъване и канара на съблазън; и който вярва в Него, няма да се посрами.“