Romans 7

Eller vet I ikke, brødre - jeg taler jo til slike som kjenner loven - at loven hersker over mennesket så lenge det lever?

Или не знаете, братя – защото говоря на такива, които знаят какво е закон – че законът владее над човека само докато той е жив?

Den gifte kvinne er jo ved loven bundet til sin mann så lenge han lever; men dersom mannen dør, er hun løst fra loven som bandt henne til mannen.

Защото омъжената жена е вързана чрез закона за мъжа си, докато той е жив; но когато мъжът й умре, тя се освобождава от закона на мъжа.

Derfor skal hun kalles en horkvinne om hun, mens mannen lever, ekter en annen mann; men dersom mannen dør, er hun fri fra loven, så hun ikke blir en horkvinne om hun ekter en annen mann.

И така, ако мъжът й е жив и тя се омъжи за друг, ще бъде прелюбодейка; но ако мъжът й умре, тя е свободна от този закон и няма да бъде прелюбодейка, ако се омъжи за друг.

Derfor, mine brødre, døde også I fra loven ved Kristi legeme, forat I skulde høre en annen til, ham som er opstanden fra de døde, så vi kan bære frukt for Gud.

И така, братя мои, вие също бяхте умъртвени спрямо закона чрез тялото на Христос, за да станете собственост на Друг – на Възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

For da vi var i kjødet, virket de syndige lyster, som vaktes ved loven, således i våre lemmer at vi bar frukt for døden;

Защото, когато бяхме в плътта, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действаха в нашите телесни части, за да принасяме плод на смъртта.

men nu er vi løst fra loven, idet vi er død fra det som vi var fanget under, så vi tjener i Åndens nye vesen, og ikke i bokstavens gamle vesen.

Но сега ние сме освободени от закона, като умряхме за това, в което бяхме държани; така че да служим по новому, в Духа, а не по старому, по буквата.

Hvad skal vi da si? er loven synd? Langt derifra! men jeg kjente ikke synden uten ved loven; for begjærligheten kjente jeg ikke dersom ikke loven hadde sagt: Du skal ikke begjære.

Тогава какво да кажем? Законът грях ли е? Да не бъде! Но аз не бих познал греха, освен чрез закона; защото не бих знаел пожелание, ако законът не беше казал: ?Не пожелавай.“

Men synden tok anledning av budet og virket alskens begjærlighet i mig; for uten lov er synden død.

Но грехът, като използва възможността чрез заповедта, произведе в мен всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

Jeg levde en tid uten lov; men da budet kom, blev synden levende igjen,

И аз някога бях жив без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях;

jeg derimot døde; og budet, som var til liv, det blev funnet å være mig til død;

и самата заповед, дадена за живот, ми се оказа за смърт.

for synden tok anledning av budet og dåret og drepte mig ved det.

Защото грехът, като използва възможността чрез заповедта, ме измами и ме умъртви чрез нея.

Så er da loven hellig, og budet hellig og rettferdig og godt.

Така че законът е свят и заповедта – свята, справедлива и добра.

Er da det som er godt, blitt mig til død? Langt derifra! men det var synden, forat den skulde vise sig som synd, idet den voldte mig døden ved det som er godt - forat synden skulde bli overvettes syndig ved budet.

Тогава това ли, което е добро, стана смърт за мен? Да не бъде! Но грехът, за да се показва, че е грях, ми причини смърт чрез това добро нещо, така че чрез заповедта грехът да стане много по-греховен.

For vi vet at loven er åndelig; jeg derimot er kjødelig, solgt under synden;

Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.

for hvad jeg gjør, vet jeg ikke; for jeg gjør ikke det som jeg vil; men det som jeg hater, det gjør jeg.

Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша.

Men gjør jeg det som jeg ikke vil, da vidner jeg jo med loven at den er god;

Но ако върша това, което не искам, съм съгласен със закона, че е добър.

men nu er det ikke mere jeg som gjør det, men synden, som bor i mig.

И така, сега вече не аз върша това, а грехът, който живее в мен.

For jeg vet at i mig, det er i mitt kjød, bor intet godt; for viljen har jeg, men å gjøre det gode makter jeg ikke;

Защото зная, че в мен, тоест в моята плът, не живее нищо добро; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.

for jeg gjør ikke det gode som jeg vil, men det onde som jeg ikke vil, det gjør jeg.

Защото доброто, което желая, не върша; а злото, което не желая, него върша.

Men gjør jeg det som jeg ikke vil, da er det ikke mere jeg som gjør det, men synden, som bor i mig.

Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мен.

Så finner jeg da den lov for mig, jeg som vil gjøre det gode, at det onde ligger mig for hånden;

И така, намирам този закон, че при мен, който желая да върша доброто, злото присъства.

for jeg har lyst til Guds lov efter mitt innvortes menneske,

Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;

men jeg ser en annen lov i mine lemmer, som strider mot loven i mitt sinn og tar mig til fange under syndens lov, den som er i mine lemmer.

но в частите на тялото си виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под закона на греха, който е в частите ми.

Jeg elendige menneske! hvem skal fri mig fra dette dødens legeme?

Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?

Gud være takk ved Jesus Kristus, vår Herre! - Så tjener da jeg Guds lov med mitt sinn, men syndens lov med mitt kjød.

Благодаря на Бога чрез Иисус Христос, нашия Господ! И така, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на закона на греха.