Psalms 78

En læresalme av Asaf. Lytt, mitt folk, til min lære, bøi eders ører til min munns ord!

(По слав. 77) Маскил на Асаф. Слушайте наставлението ми, народе мой, наклонете ушите си към думите на устата ми!

Jeg vil oplate min munn med tankesprog, jeg vil la utstrømme gåtefulle ord fra fordums tid.

Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността.

Det vi har hørt og vet, og det våre fedre har fortalt oss,

Това, което сме чули и научили, и нашите бащи са ни разказвали,

det vil vi ikke dølge for deres barn, men for den kommende slekt fortelle Herrens pris og hans styrke og de undergjerninger som han har gjort.

няма да скрием от синовете им, разказвайки на идното поколение славните дела на ГОСПОДА и Неговата сила, и чудните Му дела, които извърши.

Han har reist et vidnesbyrd i Jakob og satt en lov i Israel, som han bød våre fedre å kunngjøre sine barn,

Защото Той постави свидетелство в Яков и определи закон в Израил, които заповяда на бащите ни, да ги предават на синовете си,

forat den kommende slekt, de barn som skulde fødes, kunde kjenne dem, kunde stå frem og fortelle dem for sine barn

за да ги знае идното поколение — синовете, които щяха да се родят — за да станат и да ги разказват на своите синове;

og sette sitt håp til Gud og ikke glemme Guds gjerninger, men holde hans bud

и да положат упованието си в Бога и да не забравят Божиите дела, и да пазят Неговите заповеди,

og ikke være som deres fedre, en opsetsig og gjenstridig slekt, en slekt som ikke gjorde sitt hjerte fast, og hvis ånd ikke var trofast mot Gud.

и да не бъдат като бащите си — упорито и бунтовно поколение, поколение, което не опази право сърцето си и чийто дух не беше верен на Бога.

Efra'ims barn, de rustede bueskyttere, vendte om på stridens dag.

Синовете на Ефрем, стрелци, въоръжени с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката.

De holdt ikke Guds pakt og vilde ikke vandre i hans lov,

Не опазиха завета на Бога и отказаха да ходят в закона Му,

og de glemte hans store gjerninger og de under som han hadde latt dem se.

и забравиха делата Му и чудесата Му, които им показа.

For deres fedres øine hadde han gjort under i Egyptens land, på Soans mark.

Той извърши чудеса пред техните бащи, в египетската земя, в полето Цоан.

Han kløvde havet og lot dem gå gjennem det og lot vannet stå som en dynge.

Раздели морето и ги преведе, и направи водите да стоят като бент.

Og han ledet dem ved skyen om dagen og hele natten ved ildens lys.

И ги води през деня със облак а през цялата нощ — с огнена светлина.

Han kløvde klipper i ørkenen og gav dem å drikke som av store vanndyp.

Разцепи канари в пустинята и ги напои изобилно като от големи бездни.

Og han lot bekker gå ut av klippen og vann flyte ned som strømmer.

Извади и потоци от канарата и направи да потекат води като реки.

Men de blev ennu ved å synde mot ham, å være gjenstridige mot den Høieste i ørkenen.

Но те продължиха да съгрешават против Него, противяха се на Всевишния в пустинята.

Og de fristet Gud i sitt hjerte, så de krevde mat efter sin lyst.

Изпитаха Бога в сърцето си, като поискаха храна според прищявката си.

Og de talte mot Gud, de sa: Kan vel Gud dekke bord i ørkenen?

И говориха против Бога, казаха: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

Se, han har slått klippen så det fløt ut vann, og bekker strømmet over; mon han også kan gi brød, eller kan han komme med kjøtt til sitt folk?

Ето, Той удари канарата и избликнаха води, и потекоха потоци. Дали ще може да даде и хляб? Ще може ли да приготви месо за Своя народ?

Derfor, da Herren hørte det, harmedes han, og ild optendtes mot Jakob, og vrede reiste sig mot Israel,

Затова, когато ГОСПОД чу, се разгневи и огън се запали против Яков, а също и гняв се надигна против Израил,

fordi de ikke trodde på Gud og ikke stolte på hans frelse.

защото не повярваха на Бога и не се довериха на спасението Му.

Og han gav skyene der oppe befaling og åpnet himmelens porter.

Но пак Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати,

Og han lot manna regne over dem til føde og gav dem himmelkorn.

и наваля манна върху тях, за да ядат, и им даде небесното жито.

Englebrød åt enhver; han sendte dem næring til mette.

Човек ядеше хляба на силните; Той им прати храна до насита.

Han lot østenvinden fare ut i himmelen og førte sønnenvinden frem ved sin styrke.

Повдигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния вятър.

Og han lot kjøtt regne ned over dem som støv og vingede fugler som havets sand,

Наваля месо върху тях като прах, крилати птици като морския пясък,

og han lot dem falle ned midt i deres leir, rundt omkring deres boliger.

направи ги да падат насред стана им, около жилищата им.

Og de åt og blev såre mette, og det de lystet efter, gav han dem.

И ядоха и се преситиха, и Той задоволи прищявката им.

De hadde ennu ikke latt fare det de lystet efter, ennu var deres mat i deres munn,

Но още не бяха се отвърнали от прищявката си, храната им беше още в устата им,

da reiste Guds vrede sig mot dem, og han herjet blandt deres kraftfulle menn, og Israels unge menn slo han ned.

и Божият гняв се надигна против тях и изби най-тлъстите от тях, и повали отбраните мъже на Израил.

Med alt dette syndet de enda og trodde ikke på hans undergjerninger.

И при все това, те още съгрешаваха и не повярваха на чудесата Му.

Derfor lot han deres dager svinne bort i tomhet og deres år i forskrekkelse.

Затова Той остави дните им да чезнат в суета и годините им — в ужас.

Når han herjet blandt dem, da spurte de efter ham og vendte om og søkte Gud

Когато ги убиваше, тогава Го търсеха, обръщаха се и усърдно търсеха Бога.

og kom i hu at Gud var deres klippe, og den høieste Gud deres gjenløser.

И си спомняха, че Бог бе канарата им и Бог, Всевишният, бе Изкупителят им.

Men de smigret for ham med sin munn og løi for ham med sin tunge.

Но с устата си Го мамеха и с езика си Го лъжеха,

Og deres hjerte hang ikke fast ved ham, og de var ikke tro mot hans pakt.

защото сърцето им не беше непоколебимо към Него и не бяха верни на завета Му.

Men han, han er miskunnelig, han tilgir misgjerning og forderver ikke; mange ganger lot han sin vrede vende om og lot ikke all sin harme bryte frem.

Но Той беше милостив и прощаваше беззаконията им и не ги погубваше. Да! Много пъти отвръщаше гнева Си и не надигаше цялата Си ярост,

Og han kom i hu at de var kjød, et åndepust som farer avsted og ikke kommer tilbake.

защото си спомняше, че бяха плът, лъх, който преминава и не се връща.

Hvor titt var de ikke gjenstridige mot ham i ørkenen, gjorde ham sorg på de øde steder!

Колко пъти Му се противиха в пустинята и Го наскърбяваха в безводната земя!

Og de fristet Gud på ny og krenket Israels Hellige.

Да, отново и отново изпитваха Бога и огорчаваха Светия Израилев!

De kom ikke hans hånd i hu den dag han forløste dem fra fienden,

Не си спомняха Неговата сила, деня, когато ги избави от противника,

han som gjorde sine tegn i Egypten og sine under på Soans mark.

когато извърши знаменията Си в Египет и чудесата Си в полето Цоан.

Han gjorde deres elver til blod, og sine rinnende vann kunde de ikke drikke.

Превърна реките им в кръв и потоците им, и не можеха да пият.

Han sendte imot dem fluesvermer som fortærte dem, og frosk som fordervet dem.

Изпрати сред тях рояци мухи, които ги изпоядоха, и жаби, които ги съсипаха.

Og han gav gnageren deres grøde og gresshoppen deres høst.

Предаде и реколтата им на гъсеницата и труда им — на скакалеца.

Han slo deres vintrær ned med hagl og deres morbærtrær med haglstener.

Порази лозята им с град и черниците им — със слана.

Og han overgav deres fe til haglet og deres hjorder til ildsluer.

Предаде и добитъка им на град и стадата им — на мълнии.

Han slapp sin brennende vrede løs mot dem, harme og forbitrelse og trengsel, en sending av ulykkes-bud.

Изля върху тях изгарящия Си гняв, ярост, негодувание и беда — нашествие на ангели на злото.

Han brøt vei for sin vrede, sparte ikke deres sjel for døden, overgav deres liv til pesten.

Изравни път за гнева Си, не пощади душата им от смърт, а предаде живота им на мор.

Og han slo alle førstefødte i Egypten, styrkens førstegrøde i Kams telter.

Порази всеки първороден в Египет, първата рожба на мъжествеността им в шатрите на Хам.

Og han lot sitt folk bryte op som en fåreflokk og førte dem som en hjord i ørkenen.

А Своя народ изведе като овце и ги води като стадо в пустинята.

Og han ledet dem tryggelig, og de fryktet ikke, men havet skjulte deres fiender.

Води ги безопасно и те не се страхуваха; а морето погълна враговете им.

Og han førte dem til sitt hellige landemerke, til det berg hans høire hånd hadde vunnet.

Така Той ги въведе в святата Си земя, на планината, която десницата Му беше придобила.

Og han drev hedningene ut for deres åsyn og lot deres land tilfalle dem som arvedel og lot Israels stammer bo i deres telter.

Той изгони пред тях езичниците и им ги раздели с мярка за наследство, и в шатрите им насели племената на Израил.

Men de fristet Gud, den Høieste, og var gjenstridige mot ham, og de aktet ikke på hans vidnesbyrd.

Но те пак изпитваха Бога, Всевишния, бунтуваха се против Него и не пазеха наставленията Му,

De vek av og var troløse, som deres fedre, de vendte om, likesom en bue som svikter.

а се връщаха назад и постъпваха невярно като бащите си, изметнаха се като неверен лък.

Og de vakte hans harme med sine offerhauger og gjorde ham nidkjær med sine utskårne billeder.

И Го предизвикваха към гняв с високите си места и Го подбуждаха към ревност с изваяните си идоли.

Gud hørte det og blev vred, og han blev såre kjed av Israel.

Бог чу и се разяри, и много се отврати от Израил,

Og han forlot sin bolig i Silo, det telt han hadde opslått blandt menneskene.

и напусна скинията в Сило, шатъра, в който обитаваше между хората,

Og han overgav sin styrke til fangenskap og sin herlighet i fiendens hånd.

и предаде на плен силата Си и славата Си — в ръката на врага.

Og han overgav sitt folk til sverdet og harmedes på sin arv.

Предаде и народа Си на меча и се изпълни с ярост към наследството Си.

Ild fortærte dets unge menn, og dets jomfruer fikk ingen brudesang.

Огън погълна младежите Му и девойките Му останаха без сватбени песни.

Dets prester falt for sverdet, og dets enker holdt ikke klagemål.

Свещениците Му паднаха от меч и вдовиците им не плакаха.

Da våknet Herren som en sovende, som en helt som jubler av vin.

Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който изтрезнява от вино.

Og han slo sine motstandere tilbake, påførte dem en evig skam.

И Той порази враговете Си изотзад и им наложи вечен позор.

Og han forkastet Josefs telt og utvalgte ikke Efra'ims stamme,

И Той отхвърли шатъра на Йосиф и не избра ефремовото племе;

men han utvalgte Juda stamme, Sions berg som han elsket.

а избра юдовото племе, хълма Сион, който възлюби.

Og han bygget sin helligdom lik høie fjell, lik jorden, som han har grunnfestet for evig tid.

Построи светилището Си като височините, като земята, която е основал до века.

Og han utvalgte David, sin tjener, og tok ham fra fårehegnene;

Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете;

fra de melkende får som han gikk bakefter, hentet han ham til å vokte Jakob, sitt folk, og Israel, sin arv.

доведе го от дойните овце, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил.

Og han voktet dem efter sitt hjertes opriktighet og ledet dem med sin forstandige hånd.

И той ги пасеше според чистотата на сърцето си и ги водеше с умението на ръцете си.