Psalms 77

Til sangmesteren, for Jedutun; av Asaf; en salme.

(По слав. 76) За първия певец. За Едутун. Псалм на Асаф. Гласът ми се издига към Бога и викам; гласът ми се издига към Бога и Той ще ме чуе.

Min røst er til Gud, og jeg vil rope; min røst er til Gud, og han vil vende øret til mig.

В деня на нещастието си потърсих Господа; нощем ръката ми беше протегната, без да отпадне, душата ми отказваше да се утеши.

På min nøds dag søker jeg Herren; min hånd er utrakt om natten og blir ikke trett, min sjel vil ikke la sig trøste.

Спомнях си за Бога и въздишах, размислях и духът ми отпадаше. (Села.)

Jeg vil komme Gud i hu og sukke; jeg vil gruble, og min ånd vansmekter. Sela.

Ти държа отворени клепачите на очите ми, смутих се и не мога да продумам.

Du holder mine øine oppe i nattevaktene; jeg er urolig og taler ikke.

Размислих за дните на древността, за годините на старите времена.

Jeg tenker på fordums dager, på de lengst fremfarne år.

Спомням си песента си в нощта, размислям в сърцето си и духът ми изследва.

Jeg vil komme i hu mitt strengespill om natten, i mitt hjerte vil jeg gruble, og min ånd ransaker.

Господ до века ли ще отхвърля и няма вече да покаже благоволение?

Vil da Herren forkaste i all evighet, og vil han ikke mere bli ved å vise nåde?

Милостта Му престанала ли е навеки? Престанало ли е словото Му от поколение в поколение?

Er det for all tid ute med hans miskunnhet? er hans løfte blitt til intet slekt efter slekt?

Забравил ли е Бог да бъде милостив? Затворил ли е в гнева Си благите Си милости? (Села.)

Har Gud glemt å være nådig? Har han i vrede tillukket sin barmhjertighet? Sela.

Тогава казах: Това е мъката ми — да мисля, че десницата на Всевишния се е изменила.

Jeg sier: Dette er min plage, det er år fra den Høiestes høire hånd.

Ще си спомня делата на ГОСПОДА; да, ще си спомня Твоите чудеса от древността.

Jeg vil forkynne Herrens gjerninger; for jeg vil komme dine under i hu fra fordums tid.

Ще размишлявам и за цялото Ти дело и ще разсъждавам за делата Ти.

Og jeg vil eftertenke alt ditt verk, og på dine store gjerninger vil jeg grunde.

Боже, Твоят път е в святост. Кой бог е велик като нашия Бог?

Gud! Din vei er i hellighet; hvem er en gud stor som Gud?

Ти си Бог, който върши чудеса; изявил си силата Си между народите.

Du er den Gud som gjør under; du har kunngjort din styrke blandt folkene.

Изкупил си народа Си с издигната ръка, синовете на Яков и Йосиф. (Села.)

Du har forløst ditt folk med velde, Jakobs og Josefs barn. Sela.

Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и потръпнаха, и бездните се разтрепериха.

Vannene så dig, Gud, vannene så dig, de bevet, ja avgrunnene skalv.

Облаците изляха вода, небосводът издаде глас и стрелите Ти профучаха наоколо.

Skyene utøste vann, himlene lot sin røst høre, ja dine piler fløi hit og dit.

Гласът на Твоя гръм бе във вихрушката, светкавиците осветиха света, земята се разтрепери и се разклати.

Din tordens røst lød i stormhvirvelen, lyn lyste op jorderike, jorden bevet og skalv.

Пътят Ти е в морето и пътеките Ти — в големи води, и следите Ти не се познават.

Gjennem havet gikk din vei, og dine stier gjennem store vann, og dine fotspor blev ikke kjent. Du førte ditt folk som en hjord ved Moses' og Arons hånd.

Водил си Своя народ като стадо чрез ръката на Мойсей и Аарон.