Psalms 56

Til sangmesteren; efter "Den målløse due på de fjerne steder"; av David; en gyllen sang da filistrene grep ham i Gat.

(По слав. 55) За първия певец. По музиката на Гълъбът на далечните дъбове. Миктам на Давид, когато филистимците го хванаха в Гет. Смили се над мен, Боже, защото иска да ме погълне човек; като воюва цял ден, ме притеснява.

56:2

Vær mig nådig, Gud! for mennesker vil opsluke mig; hele dagen trenger de mig med krig.

Враговете ми цял ден ме преследват; защото много са онези, които с гордост воюват против мен.

56:3

Mine fiender søker å opsluke mig hele dagen; for mange er de som strider mot mig i overmot.

Когато съм в страх, на Теб ще се уповавам.

56:4

På den dag jeg frykter, setter jeg min lit til dig.

В Бога — ще хваля словото Му — в Бога съм положил упованието си. Няма да се уплаша, какво ще ми стори човек?

56:5

Ved Gud priser jeg hans ord; til Gud setter jeg min lit, jeg frykter ikke; hvad skulde kjød kunne gjøre mig?

Цял ден изкривяват думите ми, всичките им мисли са против мен за зло.

56:6

Hele dagen forvender de mine ord; alle deres tanker er mig imot til det onde.

Събират се, спотайват се, наблюдават стъпките ми, защото причакват душата ми.

56:7

De slår sig sammen, de lurer, de tar vare på mine trin, fordi de står mig efter livet.

При греха ще има ли за тях спасение? Боже, повали народите със гняв!

56:8

Skulde de undslippe tross sin ondskap? Støt folkeslag ned i vrede, Gud!

Ти скитанията ми преброил си, сълзите ми си сложил в меха Си, не са ли те в Твоята книга?

56:9

Hvor ofte jeg har flyktet, det har du tellet; mine tårer er gjemt i din flaske; står de ikke i din bok?

Тогава враговете ми ще се върнат назад в деня, когато Те призова. Това зная — че Бог е откъм мен.

56:10

Da skal mine fiender vende tilbake, på den dag jeg roper; dette vet jeg at Gud er med mig.

В Бога — ще хваля словото Му — в ГОСПОДА — ще хваля словото Му —

56:11

Ved Gud priser jeg ordet; ved Herren priser jeg ordet.

в Бога съм положил упованието си. Няма да се уплаша, какво ще ми стори човек?

56:12

Til Gud setter jeg min lit, jeg frykter ikke; hvad skulde et menneske kunne gjøre mig?

Обещанията ми към Теб са върху мене, Боже; ще Ти принеса благодарствени жертви,

56:13

På mig, Gud, hviler løfter til dig; jeg vil betale dig med takksigelser. For du har fridd min sjel fra døden, ja mine føtter fra fall, så jeg kan vandre for Guds åsyn i de levendes lys.

защото Ти Си избавил душата ми от смърт. Не си ли избавил и краката ми от падане, за да ходя пред Бога в светлината на живите?