Psalms 49

Til sangmesteren; av Korahs barn; en salme.

(По слав. 48) За първия певец. Псалм на Кореевите синове. Чуйте това, всички народи; дайте ухо, всички жители на света,

Hør dette, alle folk, vend øret til, alle I som bor i verden,

както нископоставени, така и високопоставени, богати и бедни заедно!

både lave og høie, rike og fattige, alle tilsammen!

Устата ми ще говори мъдрост и размишлението на сърцето ми — разбиране.

Min munn skal tale visdom, og mitt hjertes tanke er forstand.

Ще приклоня ухото си към притча, ще изложа гатанката си на арфа.

Jeg vil bøie mitt øre til tankesprog, jeg vil fremføre min gåtefulle tale til citaren.

Защо да се боя в дни на бедствие, когато ме обкръжи беззаконието на тези, които са по петите ми,

Hvorfor skal jeg frykte i de onde dager, når mine forfølgeres ondskap omgir mig,

които се уповават на имота си и се хвалят с изобилието на богатството си!

de som setter sin lit til sitt gods og roser sig av sin store rikdom?

Никой не може по никакъв начин да изкупи брат си, нито да даде на Бога откуп за него —

En mann kan ikke utløse en bror, han kan ikke gi Gud løsepenger for ham

защото скъпо е изкупването на душите им и човек трябва да престане завинаги да се опитва —

- for deres livs utløsning er for dyr, og han må avstå derfra til evig tid -

за да живее вечно и да не види изтление.

så han skulde bli ved å leve evindelig og ikke se graven.

Защото вижда, че мъдрите умират, и безумният, и неразумният заедно погиват, и оставят имота си на други.

Nei, han vil få se den. De vise dør, dåren og den uforstandige omkommer tilsammen og overlater sitt gods til andre.

Тайната им мисъл е, че домовете им ще стоят вечно и жилищата им — от поколение във поколение; наричат с имената си земите си.

Deres hjertes eneste tanke er at deres hus skal stå til evig tid, deres boliger fra slekt til slekt; de kaller sine jorder op efter sine navn.

Но човекът, който е на почит, не остава; той е като животните, които се изтребват.

Og dog blir et menneske i herlighet ikke stående; han er lik dyrene, som går til grunne.

Това е пътят на безумните; а идващите след тях одобряват думите им. (Села.)

Således går det dem som er fulle av selvtillit, og dem som følger dem efter og har behag i deres tale. Sela.

Като овце ще бъдат сложени в Шеол, ще ги пасе смъртта и праведните ще владеят над тях на сутринта. Силата им ще пояде Шеол, далеч от жилището им.

Som en fårehjord føres de ned i dødsriket, døden vokter dem, og de opriktige hersker over dem, når morgenen bryter frem, og deres skikkelse blir ødelagt av dødsriket, så de ikke har nogen bolig mere.

Но Бог ще изкупи душата ми от силата на Шеол, защото ще ме приеме. (Села.)

Men Gud skal forløse min sjel av dødsrikets vold, for han skal ta mig til sig. Sela.

Не се бой, когато забогатее човек, когато се умножи славата на дома му,

Frykt ikke når en mann blir rik, når hans huses herlighet blir stor!

защото, когато умре, няма да вземе със себе си нищо, славата му няма да слезе след него.

For han skal intet ta med sig når han dør; hans herlighet skal ikke fare ned efter ham.

Макар че докато живее, той благославя душата си — защото хората те хвалят, когато правиш добро на себе си —

Om han enn velsigner sin sjel i sitt liv, og de priser dig fordi du gjør dig til gode,

пак ще отиде при поколението на бащите си, те няма да видят светлина навеки.

så skal du dog komme til dine fedres slekt; de ser ikke lyset evindelig. Et menneske i herlighet, som ikke har forstand, er lik dyrene, som går til grunne.

Човек, който е на почит, а няма разбиране, е като животните, които се изтребват.