Psalms 39

Til sangmesteren, til Jedutun; en salme av David.

(По слав. 38) За първия певец. За Едутун. Псалм на Давид. Аз казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще възпирам устата си като с юзда, докато е пред мен безбожният.

Jeg sa: Jeg vil vokte mine veier, så jeg ikke synder med min tunge; jeg vil legge munnkurv på min munn, så lenge den ugudelige ennu er for mine øine.

Онемях в мълчание, въздържах се да говоря за доброто и болката ми се възбуди.

Jeg blev taus og var aldeles stille, jeg tidde uten gagn, og min smerte blev oprørt.

Сърцето ми се разпали вътре в мен, в размишлението ми пламна огън. Заговорих с езика си:

Mitt hjerte blev hett inneni mig, ved min grublen optendtes ild; - jeg talte med min tunge:

Изяви ми, ГОСПОДИ, края ми и каква е мярката на дните ми, за да зная колко съм преходен.

La mig vite, Herre, min ende, og mine dagers mål, hvad det er! La mig få vite hvad tid jeg skal bort!

Ето, направил си дните ми като педя и времето на живота ми е като нищо пред Теб; наистина всеки човек, колкото и здраво да стои, е само лъх. (Села.)

Se, som en håndsbredd har du satt mine dager, og min livstid er som intet for dig; visselig, bare tomhet er hvert menneske, hvor fast han enn står. Sela.

Наистина всеки човек ходи като сянка, наистина те вдигат шум за нищо — трупа, а не знае кой ще го събира.

Bare som et skyggebillede vandrer mannen, bare tomhet er deres uro; han dynger op og vet ikke hvem som skal samle det inn.

И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е във Теб!

Og nu, hvad håper jeg på Herre? - Mitt håp står til dig.

Избави ме от всичките ми престъпления; не ме правй за присмех на безумния.

Frels mig fra alle mine overtredelser, gjør mig ikke til spott for dåren!

Онемях, не отворих устата си, понеже Ти извърши това.

Jeg tier, jeg later ikke op min munn; for du har gjort det.

Отдалечи от мен Своя удар! Чезна от поражението на ръката Ти.

Ta bort fra mig din plage! For din hånds slag er jeg blitt til intet.

Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието, разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е лъх. (Села.)

Tukter du en mann med straff for misgjerning, da fortærer du hans herlighet likesom møll; bare tomhet er hvert menneske. Sela.

Чуй молитвата ми, ГОСПОДИ, и дай ухо на вика ми; недей да мълчиш при сълзите ми, защото съм чужденец при Теб и пришълец, като всичките мои бащи.

Hør min bønn, Herre, og vend øret til mitt rop, ti ikke til min gråt! for jeg er en fremmed hos dig, en gjest som alle mine fedre. Se bort fra mig, så mitt åsyn må bli opklaret, før jeg går herfra og er ikke mere!

Отвърни погледа Си от мен, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.