Psalms 17

En bønn av David. Hør, Herre, på rettferdighet, merk på mitt klagerop, vend øret til min bønn fra leber uten svik!

(По слав. 16) Молитва на Давид. Чуй, ГОСПОДИ, правото дело, обърни внимание на вика ми, дай ухо на молитвата ми, която не идва от измамни устни.

La min rett gå ut fra ditt åsyn, dine øine skue hvad rett er!

Нека правото ми излезе от лицето Ти, нека очите Ти видят правдата.

Du har prøvd mitt hjerte, gjestet det om natten, du har ransaket mig, du fant intet; min munn viker ikke av fra mine tanker.

Ти си изпитал сърцето ми, посетил си ме през нощта, изпитал си ме и не си намерил нищо. Мисълта ми не надхвърля устата ми.

Mot menneskenes gjerninger har jeg efter dine lebers ord tatt mig i vare for voldsmannens stier.

Колкото до човешките дела, чрез словото на устата Ти аз се опазих от пътеките на насилниците.

Mine skritt holdt fast ved dine fotspor, mine trin vaklet ikke.

Стъпките ми се придържаха към Твоите пътеки, краката ми не се подхлъзнаха.

Jeg roper til dig, for du svarer mig, Gud! Bøi ditt øre til mig, hør mitt ord!

Боже, аз Те призовах, защото Ти ще ме послушаш. Приклони към мен ухото Си, послушай думите ми!

Vis din miskunnhet i underfulle gjerninger, du som med din høire hånd frelser dem som flyr til dig, fra deres motstandere!

Чудните си милости яви, Ти, който с десницата Си спасяваш от въставащите онези, които се уповават на Теб.

Vokt mig som din øiesten, skjul under dine vingers skygge

Пази ме като зеница на око, скрий ме под сянката на крилете Си

for de ugudelige, som ødelegger mig, mine dødsfiender, som omringer mig!

от безбожните, които ме съсипват, от смъртните ми врагове, които ме обкръжават.

Sitt fete hjerte lukker de til, med sin munn taler de overmodig.

Те затварят своето затлъстяло сърце, устата им говори с гордост.

Hvor vi går, kringsetter de mig nu; sine øine retter de på å felle mig til jorden.

Сега обиколиха стъпките ни, насочиха очите си, за да ни повалят на земята —

Han er lik en løve som stunder efter å sønderrive, og en ung løve som ligger på lønnlige steder.

като лъв, алчен да разкъса, и като лъвче, спотайващо се в скришни места.

Reis dig, Herre, tred ham i møte, slå ham ned, frels min sjel fra den ugudelige med ditt sverd,

Стани, ГОСПОДИ, застани срещу него, повали го, с меча Си избави душата ми от безбожния,

fra menneskene med din hånd, Herre, fra denne verdens mennesker, som har sin del i livet, og hvis buk du fyller med dine skatter, som er rike på sønner og efterlater sin overflod til sine barn.

от хора, ГОСПОДИ, с ръката Си, от хората на света, чийто дял е в този живот и чийто корем пълниш със скритото Си съкровище. Синовете им се насищат и остатъка оставят на децата си.

Jeg skal i rettferdighet skue ditt åsyn, jeg skal, når jeg våkner, mettes ved din skikkelse.

Колкото до мен, аз ще видя лицето Ти в правда, ще се наситя от Твоя изглед, когато се събудя.