Psalms 144

Av David. Lovet være Herren, min klippe, han som oplærer mine hender til strid, mine fingrer til krig,

(По слав. 143) Псалм на Давид. Благословен да бъде ГОСПОД, моята канара, който учи ръцете ми на война и пръстите ми — на бой,

min miskunn og min festning, min borg og min redningsmann, mitt skjold og den jeg tar min tilflukt til, den som tvinger mitt folk under mig.

който е моята милост и моята крепост, моята висока кула и моят избавител, моят щит, и Този, на когото се уповавам, който покорява народа ми под мен.

Herre, hvad er et menneske, at du kjenner ham, et menneskebarn, at du akter på ham!

ГОСПОДИ, какво е човек, че да го познаваш? Или човешкият син — че да го зачиташ?

Et menneske er lik et åndepust, hans dager er som en skygge som farer forbi.

Човек е като лъх; дните му са като преминаваща сянка.

Herre, bøi din himmel og far ned, rør ved fjellene så de ryker!

Сведи небесата Си, ГОСПОДИ, и слез, докосни планините, за да задимят.

La lynet lyne og spred dem, send dine piler og skrem dem!

Блесни със светкавица и ги разпръсни, изпрати стрелите Си и ги смути.

Rekk ut dine hender fra det høie, fri mig og frels mig fra store vann, fra fremmedes hånd,

Простри ръцете Си от висината, избави ме и ме спаси от големи води, от ръката на чужденци,

de hvis munn taler svik, og hvis høire hånd er en løgnens hånd.

чиято уста говори лъжа и чиято десница е десница на измама.

Gud! En ny sang vil jeg synge dig, til tistrenget harpe vil jeg lovsynge dig,

Боже, ще Ти пея нова песен, с десетострунна арфа ще Ти пея псалми —

du som gir kongene frelse, som redder David, din tjener, fra det onde sverd.

на Теб, който даваш спасение на царе, който избавяш слугата Си Давид от гибелния меч.

Frels mig og fri mig fra fremmedes hånd, de hvis munn taler svik, og hvis høire hånd er en løgnens hånd,

Избави ме и ме спаси от ръката на чужденци, чиято уста говори лъжа и чиято десница е десница на измама.

forat våre sønner må være som planter, høit vokset i sin ungdom, våre døtre som hjørnestolper, hugget som til et slott,

Нека синовете ни в младостта си бъдат като пораснали растения и дъщерите ни — като крайъгълни колони, издялани като за дворец!

forat våre forrådshus må være fulle og gi av alle slag, at vårt småfe må øke sig i tusentall, ja i titusentall på våre gater,

Нека житниците ни бъдат пълни, да дават всякакъв вид храна и овцете ни да се множат с хиляди и с десетки хиляди по полетата ни!

at våre kuer må ha kalv, at det ingen skade må være og intet tap og intet klageskrik på våre gater.

Нека добитъкът ни бъде заплоден. Да няма нападение и бягане, да няма вик по улиците ни!

Salig er det folk som det går således; salig er det folk hvis Gud Herren er.

Блажен онзи народ, който е в такова състояние! Блажен онзи народ, чийто Бог е ГОСПОД!