Psalms 142

En læresalme av David, da han var i hulen, en bønn.

(По слав. 141) Маскил на Давид. Молитва, когато беше в пещерата. С гласа си викам към ГОСПОДА, с гласа си отправям молба към ГОСПОДА.

Med min røst roper jeg til Herren, med min røst beder jeg inderlig til Herren.

Изливам молението си пред Него, заявявам скръбта си пред Него.

Jeg utøser min sorg for hans åsyn, jeg gir min nød til kjenne for hans åsyn.

Когато духът ми отпадаше в мен, Ти знаеше пътеката ми. Примка скриха за мен по пътя, по който ходех.

Når min ånd vansmekter i mig, kjenner dog du min sti; på den vei jeg skal vandre, har de lagt skjulte snarer for mig.

Погледни надясно, и ето, няма никой, който да ме познава, няма убежище за мен, никой не пита за живота ми.

Sku til min høire side og se! Det er ikke nogen som kjennes ved mig; all tilflukt er borte for mig, det er ikke nogen som spør efter min sjel.

Към Теб, ГОСПОДИ, извиках, казах: Ти си моето прибежище, моят дял в земята на живите.

Jeg roper til dig, Herre! Jeg sier: Du er min tilflukt, min del i de levendes land.

Обърни внимание на вика ми, защото съм много унижен; избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мен.

Gi akt på mitt klagerop, for jeg er blitt såre elendig! Fri mig fra mine forfølgere, for de er mig for sterke! Før min sjel ut av fengslet, så jeg kan love ditt navn! De rettferdige skal samle sig omkring mig, når du gjør vel imot mig.

Изведи от тъмница душата ми, за да славя Името Ти! Праведните ще се съберат около мен, когато ми сториш благодеяние.