Psalms 14

Til sangmesteren; av David. Dåren sier i sitt hjerte: Det er ikke nogen Gud. Onde, vederstyggelige er deres gjerninger; det er ingen som gjør godt.

(По слав. 13) За първия певец. Псалм на Давид. Безумният каза в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се, извършиха гнусни дела; няма никой, който да върши добро.

Herren skuer ned fra himmelen på menneskenes barn for å se om det er nogen forstandig, nogen som søker Gud.

ГОСПОД погледна от небето над човешките синове, за да види има ли някой разумен, някой, който търси Бога.

De er alle avveket, alle tilsammen fordervet; det er ingen som gjør godt, enn ikke én.

Всички се отклониха, заедно станаха негодни, няма кой да върши добро, няма ни един.

Sanser de da ikke, alle de som gjør urett, som eter mitt folk, likesom de eter brød? På Herren kaller de ikke.

Нямат ли разум всички, които вършат зло, които изпояждат народа ми, както ядат хляб, и не призовават ГОСПОДА?

Da forferdes de såre; for Gud er med den rettferdige slekt.

Тогава ги връхлетя голям ужас, защото Бог е сред рода на праведните.

Gjør bare den elendiges råd til skamme! For Herren er hans tilflukt.

Подигравате се с намерението на бедния, но ГОСПОД е негово прибежище.

O, at der fra Sion må komme frelse for Israel! Når Herren gjør ende på sitt folks fangenskap, da skal Jakob fryde sig, Israel glede sig.

Дано дойде от Сион спасение на Израил! Когато ГОСПОД върне народа Си от плен, Яков ще ликува, ще се радва Израил.