Psalms 132

En sang ved festreisene. Herre, gi David lønn for hans møie,

(По слав. 131) Песен на изкачванията. Спомни си, ГОСПОДИ, на Давид всичките му усилия:

han som tilsvor Herren, gav Jakobs Veldige det løfte:

как се закле на ГОСПОДА и обеща на Силния Яковов:

Jeg vil ikke gå inn i mitt huses telt, jeg vil ikke stige op på min sengs leie,

Наистина няма да вляза в шатрата на дома си, няма да се кача на постелката на леглото си,

jeg vil ikke unne mine øine søvn, mine øielokk slummer,

няма да дам сън на очите си, нито дрямка на клепачите си,

før jeg finner et sted for Herren, en bolig for Jakobs Veldige!

докато не намеря място за ГОСПОДА, обиталища за Силния Яковов!

Se, vi hørte om den i Efrata, vi fant den i skogsbygden.

Ето, ние чухме за него в Ефрата, намерихме го в полетата на Яар.

Vi vil komme til hans bolig, vi vil tilbede for hans føtters skammel.

Нека влезем в Неговите обиталища, нека се поклоним при подножието на краката Му!

Reis dig, Herre, og kom til ditt hvilested, du og din styrkes ark!

Стани, ГОСПОДИ, и влез в покоя Си — Ти и ковчегът на Твоята сила!

La dine prester klæ sig i rettferd og dine fromme rope med fryd!

Нека свещениците Ти бъдат облечени с правда и светиите Ти нека ликуват!

For Davids, din tjeners skyld vise du ikke din salvedes åsyn tilbake!

Заради слугата Си Давид не отхвърляй лицето на помазаника Си!

Herren har svoret David en sann ed, som han ikke vil gå fra: Av ditt livs frukt vil jeg sette konger på din trone;

ГОСПОД се закле на Давид в истина и няма да се отвърне от нея: Ще поставя на престола ти от плода на тялото ти.

dersom dine barn holder min pakt og mine vidnesbyrd, som jeg vil lære dem, da skal også deres barn for all tid sitte på dine trone.

Ако синовете ти пазят завета Ми и свидетелствата Ми, които ще ги науча, и техните синове ще седят на престола ти навеки.

For Herren har utkåret Sion, han har attrådd det til sin bolig:

Защото ГОСПОД избра Сион, пожела го за Свое обиталище:

Dette er mitt hvilested til evig tid; her vil jeg bo, fordi jeg har attrådd det.

Това е Моят покой навеки, тук ще обитавам, защото го пожелах.

Dets mat vil jeg velsigne, dets fattige vil jeg mette med brød,

Ще благословя изобилно храната му, ще наситя бедните му с хляб.

og dets prester vil jeg klæ med fryd.

Ще облека и свещениците му в спасение и светиите му ще ликуват.

Der vil jeg la et horn vokse op for David, gjøre i stand en lampe for min salvede.

Там ще направя да изникне рог на Давид; приготвил съм светилник за помазаника Си.

Hans fiender vil jeg klæ i skam, men på ham skal hans krone stråle.

Враговете му ще облека с позор, а на него ще блести короната му.