Psalms 130

En sang ved festreisene. Av det dype kaller jeg på dig, Herre!

(По слав. 129) Песен на изкачванията. От дълбините виках към Теб, ГОСПОДИ.

Herre, hør min røst, la dine ører akte på mine inderlige bønners røst!

Господи, чуй гласа ми! Нека ушите Ти бъдат внимателни към гласа на молбите ми!

Dersom du, Herre, vil gjemme på misgjerninger, Herre, hvem kan da bli stående?

Ако Ти, ГОСПОДИ, помниш греховете, то кой, Господи, ще устои?

For hos dig er forlatelsen, forat du må fryktes.

Но при Теб има прошка, за да Ти се боят.

Jeg bier efter Herren, min sjel bier, og jeg venter på hans ord.

Чакам ГОСПОДА; душата ми чака и на словото Му се уповавам.

Min sjel venter på Herren mere enn vektere på morgenen, vektere på morgenen.

Душата ми чака Господа повече от стражите — зората, повече от стражите — зората.

Vent på Herren, Israel! For hos Herren er miskunnheten, og megen forløsning er hos ham,

Израилю, уповай се на ГОСПОДА, защото при ГОСПОДА е милостта и велико е у Него изкуплението.

og han skal forløse Israel fra alle dets misgjerninger.

И Той ще изкупи Израил от всичките му беззакония.