Psalms 129

En sang ved festreisene. Meget har de trengt mig fra min ungdom av - så sie Israel -

(По слав. 128) Песен на изкачванията. Много пъти са воювали против мен от младостта ми досега — нека каже сега Израил —

meget har de trengt mig fra min ungdom av; men de har ikke fått overhånd over mig.

много пъти са воювали против мен от младостта ми досега, но не са ми надвили.

Min rygg har plogmenn pløid, de har gjort sine furer lange.

Орачите ораха по гърба ми, проточиха браздите си.

Herren er rettferdig, han har avhugget de ugudeliges rep.

Праведен е ГОСПОД, Той разсече въжетата на безбожните.

De skal bli til skamme og vike tilbake alle de som hater Sion,

Нека се посрамят и се обърнат назад всички, които мразят Сион!

de skal bli som gress på takene, som er visnet før det blir rykket op:

Нека бъдат като тревата по покривите, която изсъхва преди да порасне,

Høstmannen fyller ikke sin hånd, ei heller den som binder kornbånd, sitt fang.

с която жетварят не напълва ръката си, нито онзи, който връзва снопите, напълва скута си,

Og de som går forbi, sier ikke: Herrens velsignelse være over eder, vi velsigner eder i Herrens navn!

нито минаващите казват: ГОСПОДНОТО благословение на вас! Благославяме ви в Името на ГОСПОДА!