Psalms 127

En sang ved festreisene; av Salomo. Dersom Herren ikke bygger huset, arbeider de forgjeves som bygger på det; dersom Herren ikke vokter byen, våker vekteren forgjeves.

(По слав. 126) Песен на изкачванията. На Соломон. Ако ГОСПОД не построи дома, напразно се трудят по него зидарите, ако ГОСПОД не пази града, напразно бди стражата.

Det er forgjeves at I står tidlig op, setter eder sent ned, eter møisommelighets brød; det samme gir han sin venn i søvne.

Безполезно е за вас да ставате рано, да стоите до късно, да ядете хляб на тежък труд, толкова Той дава на възлюбения Си и в сън.

Se, barn er Herrens gave, livsfrukt er en lønn.

Ето, наследство от ГОСПОДА са синовете и награда от Него е плодът на утробата.

Som piler i den veldige kjempes hånd, således er ungdoms sønner.

Както са стрелите в ръката на силния, така са и синовете на младостта.

Lykksalig er den mann som har sitt kogger fullt av dem; de blir ikke til skamme når de taler med fiender i porten.

Блажен човекът, който е напълнил колчана си с тях! Те няма да се посрамят, когато говорят с враговете си в портата.