Psalms 12

Til sangmesteren, efter Sjeminit; en salme av David.

(По слав. 11) За първия певец. На шеминит. Псалм на Давид. Спаси, ГОСПОДИ, защото не остана вече благочестив, защото се изгубиха верните измежду човешките синове.

Frels, Herre! for de fromme er borte, de trofaste er forsvunnet blandt menneskenes barn.

Говорят лъжа всеки с ближния си, говорят с ласкателни устни и двулично сърце.

Løgn taler de, hver med sin næste, med falske leber; med tvesinnet hjerte taler de.

ГОСПОД да изтреби всички ласкателни устни, езика, който говори високопарно,

Herren utrydde alle falske leber, den tunge som taler store ord,

всички които са казали: Ще надвием с езика си, устните ни са с нас — кой е господар над нас?

dem som sier: Ved vår tunge skal vi få overhånd, våre leber er med oss, hvem er herre over oss?

Заради насилието над страдащите, заради стенанието на сиромасите сега ще стана, казва ГОСПОД, ще поставя в безопасност онзи, който за това копнее.

For de elendiges ødeleggelses skyld, for de fattiges sukks skyld vil jeg nu reise mig, sier Herren; jeg vil gi dem frelse som stunder efter den.

Думите на ГОСПОДА са чисти думи, като сребро, претопено в пещ от пръст, пречистено седем пъти.

Herrens ord er rene ord, likesom sølv som er renset i en smeltedigel i jorden, syv ganger renset.

Ти, ГОСПОДИ, ще ги съхраниш, ще го запазиш от това поколение до века.

Du, Herre, vil bevare dem, du vil vokte dem for denne slekt evindelig. Rundt omkring svermer de ugudelige, når skarn er ophøiet blandt menneskenes barn.

Безбожните обикалят наоколо, когато подлостта се възвишава сред човешките синове.