Psalms 114

Da Israel drog ut av Egypten, Jakobs hus fra et folk med fremmed tungemål,

(По слав. 113) Когато Израил излезе от Египет, домът на Яков — от чуждоезичен народ,

da blev Juda hans helligdom, Israel hans rike.

Юда стана Неговото светилище, Израил — Неговото владение.

Havet så det og flydde, Jordan vendte om og løp tilbake.

Морето видя и побягна, Йордан се върна назад.

Fjellene hoppet som værer, haugene som unge lam.

Планините заподскачаха като овни, хълмовете — като агнета.

Hvad har hendt dig, du hav, at du flyr, du Jordan, at du vender om og løper tilbake,

Какво ти стана, море, че побягна? На теб, Йордане, че се върна назад?

I fjell, at I hopper som værer, I hauger som unge lam?

На вас, планини, че заподскачахте като овни, и вие, хълмове — като агнета?

For Herrens åsyn bev, du jord, for Jakobs Guds åsyn,

Треперй, земьо, от присъствието на Господа, от присъствието на Бога на Яков,

han som gjør klippen til en vannrik sjø, den hårde sten til en vannkilde!

който превърна канарата във водно езеро, кремъка — във воден извор!