Psalms 102

En bønn av en elendig, når han vansmekter og utøser sin sorg for Herrens åsyn.

(По слав. 101) Молитва на скърбящия, когато е съкрушен и излива жалбата си пред ГОСПОДА. ГОСПОДИ, послушай молитвата ми и викането ми нека дойде до Теб!

Herre, hør min bønn og la mitt rop komme til dig!

Не скривай лицето Си от мен в деня на бедствието ми, приклони към мен ухото Си! В деня, когато Те призовавам, бързо ми отговори,

Skjul ikke ditt åsyn for mig på den dag jeg er i nød! Bøi ditt øre til mig! På den dag jeg roper, skynd dig å svare mig!

защото дните ми изчезват като дим и костите ми са нажежени като огън.

For mine dager er faret bort som en røk, og mine ben er forbrent som en brand.

Сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, така че забравям да ям хляба си.

Mitt hjerte er stukket som en urt og fortørket; for jeg har glemt å ete mitt brød.

Поради гласа на стенанието ми костите ми прилепват към кожата ми.

For mine lydelige sukks skyld henger mine ben ved mitt kjøtt.

Заприличал съм на пеликан в пустиня, станал съм като бухал в развалини.

Jeg ligner pelikanen i ørkenen, jeg er som uglen på øde steder.

Лежа буден и съм като самотно врабче на покрива.

Jeg våker og er blitt som en enslig fugl på taket.

Враговете ми цял ден ми се присмиват; онези, които свирепеят против мен, кълнат в името ми.

Hele dagen spotter mine fiender mig; de som raser mot mig, sverger ved mig.

Защото ядох пепел като хляб и смесих питието си със сълзи,

For jeg eter aske som brød og blander min drikk med gråt

заради Твоя гняв и Твоето негодувание — защото си ме вдигнал и долу си ме хвърлил.

for din vredes og din harmes skyld; for du har løftet mig op og kastet mig bort.

Дните ми са като удължена сянка и аз като трева изсъхвам.

Mine dager er som en hellende skygge, og selv visner jeg som en urt.

Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш вечно и споменът Ти — през всички поколения.

Men du, Herre, du troner til evig tid, og ditt minne varer fra slekt til slekt.

Ти ще станеш и ще се смилиш над Сион, защото е време да му окажеш милост, защото определеното време дойде.

Du vil reise dig, du vil forbarme dig over Sion; for det er tiden til å være det nådig, timen er kommet.

Защото слугите Ти милеят за камъните му и жалеят за развалините му.

For dine tjenere elsker dets stener, og de ynkes over dets støv.

Така народите ще се боят от Името на ГОСПОДА и всичките земни царе — от славата Ти.

Og hedningene skal frykte Herrens navn, og alle jordens konger din herlighet.

Защото ГОСПОД ще съгради Сион и ще се яви в славата Си,

For Herren har bygget Sion, han har åpenbaret sig i sin herlighet.

ще се обърне към молитвата на оставените и няма да презре молитвата им.

Han har vendt sig til de hjelpeløses bønn, og han har ikke foraktet deres bønn.

Това ще се запише за бъдещото поколение и народ, който ще се създаде, ще хвали ГОСПОДА.

Dette skal bli opskrevet for den kommende slekt, og det folk som skal skapes, skal love Herren.

Защото Той надникна от височината на Своето светилище, от небето ГОСПОД погледна към земята,

For han har sett ned fra sin hellige høide, Herren har fra himmelen skuet til jorden

за да чуе стенанието на затворника, да освободи обречените на смърт,

for å høre den fangnes sukk, for å løse dødens barn,

за да провъзгласяват Името на ГОСПОДА в Сион и хвалата Му в Ерусалим,

forat de i Sion skal forkynne Herrens navn og hans pris i Jerusalem,

когато се съберат заедно народите и царствата, за да служат на ГОСПОДА.

når de samler sig, folkeslagene og rikene, for å tjene Herren.

Той отслаби силата ми в пътя, съкрати дните ми.

Han har bøiet min kraft på veien, han har forkortet mine dager.

Аз казах: Боже мой, не ме вземай в половината на дните ми! Твоите години са през всички поколения.

Jeg sier: Min Gud, ta mig ikke bort midt i mine dager! Dine år varer fra slekt til slekt.

От древността Ти си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата.

Fordum grunnfestet du jorden, og himlene er dine henders gjerning.

Те ще погинат, но Ти пребъдваш; те всички ще овехтеят като дреха, като одежда ще ги смениш и ще бъдат изменени.

De skal forgå, men du blir stående; de skal alle eldes som et klæde, som et klædebon omskifter du dem, og de omskiftes,

Но Ти си същият и Твоите години няма да свършат.

men du er den samme, og dine år får ingen ende. Dine tjeneres barn skal bo i ro, og deres avkom skal stå fast for ditt åsyn.

Синовете на слугите Ти ще останат и потомството им ще се утвърди пред Теб.