Proverbs 8

Hør, visdommen roper, og forstanden lar sin røst høre.

Мъдростта не вика ли? Разумът не издига ли гласа си?

Oppe på hauger ved veien står hun, der hvor stiene møtes;

Тя стои по върха на височините край пътя, там, където се срещат пътеките;

ved siden av portene, ved byens utgang, i inngangen til portene roper hun høit:

вика при портите, при входа на града, при входа на вратите:

Til eder, I menn, roper jeg, og min røst lyder til menneskenes barn.

Към вас, мъже, викам и гласът ми е към човешките синове.

Lær klokskap, I enfoldige, og lær forstand, I uforstandige!

Вие, прости, разберете благоразумие! И вие, безумни, придобийте разумно сърце.

Hør! Om store ting taler jeg, og jeg oplater mine leber med rettvishet;

Послушайте, защото ще говоря превъзходни неща и ще отворя устните си за правда.

min tunge taler sannhet, og ugudelighet er en vederstyggelighet for mine leber.

Защото устата ми ще изговори истина и безбожието е мерзост за устните ми.

Alle min munns ord er rette, det er intet falskt eller vrangt i dem.

Всичките думи на устата ми са в правота, в тях няма нищо лукаво или криво.

De er alle sammen likefremme for den forstandige og rette for dem som har funnet kunnskap.

Те всички са ясни за разумния човек и прави за тези, които намират знание.

Ta imot min tilrettevisning istedenfor sølv, og ta imot kunnskap fremfor utsøkt gull!

Приемете поучението ми, а не сребро; и по-добре знание, отколкото избрано злато,

For visdom er bedre enn perler, og ingen skatt kan lignes med den.

защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни и всичко, което човек би пожелал, не се сравнява с нея.

Jeg, visdommen, har klokskap i eie, og jeg forstår å finne kloke råd.

Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието и издирвам разсъдливо знание.

Å frykte Herren er å hate ondt; stolthet og overmot, ond ferd og en falsk munn hater jeg.

Страхът от ГОСПОДА е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високомерие, и зъл път, и уста лъжлива.

Mig tilhører råd og sann innsikt, jeg er forstand, mig hører styrke til.

Мои са съветът и истинската мъдрост; аз съм разум, моя е силата.

Ved mig regjerer kongene, og ved mig fastsetter fyrstene hvad rett er.

Чрез мен царуват царете и управниците постановяват правда.

Ved mig styrer herskerne og høvdingene, alle dommere på jorden.

Чрез мен владеят князете и благородните, и всички земни съдии.

Jeg elsker dem som elsker mig, og de som søker mig, skal finne mig.

Аз обичам тези, които ме обичат, и които ме търсят, ще ме намерят.

Hos mig er rikdom og ære, gammelt arvegods og rettferdighet.

При мен са богатствата и честта, трайните богатства и правдата.

Min frukt er bedre enn gull, ja det fineste gull, og den vinning jeg gir, er bedre enn utsøkt sølv.

Плодът ми е по-добър от злато и от чисто злато, и доходът ми — от отбрано сребро.

På rettferds vei vandrer jeg, midt på rettens stier;

Аз ходя по пътеката на правдата, сред пътеките на правосъдието,

derfor gir jeg dem som elsker mig, sann rikdom til arv og fyller deres forrådskammere.

за да направя да наследят имот тези, които ме обичат, и да напълня съкровищниците им.

Herren skapte mig som sitt første verk, før sine andre gjerninger, i fordums tid.

ГОСПОД ме имаше като начало на пътя Си, преди древните Си дела.

Fra evighet er jeg blitt til, fra først av, før jorden var.

От вечността бях поставена, от началото, още преди създаването на земята.

Da avgrunnene ennu ikke var til, blev jeg født, da der ennu ikke fantes kilder fylt med vann.

Родих се, когато ги нямаше бездните, когато нямаше извори, изобилстващи с вода.

Før fjellene blev senket ned, før haugene blev til, blev jeg født,

Преди да бъдат разположени планините, преди хълмовете се родих,

før han hadde skapt jord og mark og jorderikes første muldklump.

докато Той още не беше направил нито земята, нито полята, нито първите прашинки на вселената.

Da han bygget himmelen, var jeg der, da han slo hvelving over avgrunnen.

Когато приготвяше небесата, аз бях там. Когато начерта кръг над лицето на бездната,

Da han festet skyene oventil, da han bandt avgrunnens kilder,

когато утвърждаваше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната,

da han satte grense for havet, så vannene ikke går lenger enn han byder, da han la jordens grunnvoller -

когато определяше на морето границата му, така че водите да не престъпват Неговата заповед, когато полагаше основите на земята —

da var jeg verksmester hos ham, og jeg var hans lyst dag efter dag, jeg lekte alltid for hans åsyn;

тогава аз бях майсторски работник при Него, бях Негова наслада ден след ден, веселях се винаги пред Него,

jeg lekte på hele hans vide jord, og min lyst hadde jeg i menneskenes barn.

веселях се на земния Му кръг и насладата ми беше с човешките синове.

Og nu, barn, hør på mig! Salige er de som følger mine veier.

И така, синове, послушайте ме, защото блажени са онези, които пазят моите пътища.

Hør på min tilrettevisning og bli vise og forakt den ikke!

Послушайте поука и бъдете мъдри, и не я отхвърляйте.

Salig er det menneske som hører på mig, så han våker ved mine dører dag efter dag og vokter mine dørstolper.

Блажен човекът, който ме слуша, като бди при портите ми ден след ден и пази при стълбовете на вратите ми,

For den som finner mig, finner livet og får nåde hos Herren.

защото, който ме намери, намира живот и придобива благоволение пред ГОСПОДА,

Men den som ikke finner mig, skader sig selv; alle de som hater mig, elsker døden.

а който ме пропуска, вреди на душата си. Всички, които ме мразят, обичат смъртта.