Proverbs 17

Bedre et stykke tørt brød med ro og fred enn et hus fullt av slakt med trette.

По-добре сух залък и спокойствие с него отколкото къща, пълна с пиршества, и кавга.

En klok tjener får råde over en dårlig sønn, og iblandt brødrene får han del i arven.

Мъдър слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята.

Der er digel for sølv og ovn for gull; men den som prøver hjertene, er Herren.

Топилнята е за среброто и пещта за златото, но ГОСПОД изпитва сърцата.

Den onde akter på ondskaps lebe; løgneren lytter til ødeleggelses tunge.

Злодеят слуша устните на греха и лъжецът дава ухо на езика на погибелта.

Den som spotter den fattige, håner hans skaper; den som gleder sig over ulykke, skal ikke bli ustraffet.

Който се присмива на сиромаха, безчести Създателя му и който се радва на бедствие, няма да остане ненаказан.

De gamles krone er barnebarn, og barns pryd er deres fedre.

Синовете на синовете са венецът на старците и славата на синовете са техните бащи.

Det sømmer sig ikke for dåren å tale store ord, enn mindre for den høibårne å tale løgn.

Превъзходната реч не подхожда на безумен, много по-малко — лъжливи устни на началник.

Gave er en edelsten i dens øine som får den; hvor den kommer, gjør den lykke.

Подаръкът е като безценен камък в очите на притежателя си, накъдето и да се обърне, успява.

Den som dekker over overtredelse, søker kjærlighet; men den som ripper op en sak, skiller venn fra venn.

Който покрива престъпление, се стреми към любов, а който разказва за работата, разделя най-близки приятели.

Skjenn virker bedre på den forstandige enn hundre slag på dåren.

Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича — на безумния.

En ond manns hu står bare til gjenstridighet, og en ubarmhjertig engel sendes imot ham.

Злият човек търси само разпри, затова жесток пратеник ще бъде изпратен против него.

Bedre for en mann å møte en bjørn som ungene er tatt fra, enn en dåre i hans dårskap.

По-добре да срещне човека мечка лишена от малките си, отколкото безумен в глупостта му.

Den som gjengjelder godt med ondt, fra hans hus skal ulykken ikke vike.

Който възвръща зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му.

Å begynne trette er som å åpne for vann; la da tretten fare, før den blir for voldsom!

Започването на кавга е като отприщване на вода, затова остави караницата, преди да се е разпалила.

Den som frikjenner en ugudelig, og den som domfeller en rettferdig, de er begge to en vederstyggelighet for Herren.

Който оправдава безбожния и който осъжда праведния — и двамата са мерзост за ГОСПОДА.

Hvad hjelper penger i dårens hånd til å kjøpe visdom, siden han er uten forstand?

Какво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, като няма разум?

En venn elsker alltid, og en bror fødes til hjelp i nød.

Приятел обича всякога и като брат се явява в беда.

Et menneske som ikke har forstand, gir håndslag og går i borgen hos sin næste.

Човек без разум стиска ръка и става поръчител на ближния си.

Den som elsker trette, elsker synd; den som gjør sin dør høi, søker sin egen undergang.

Който обича препирня, обича престъпление и който въздига вратата си, търси унищожение.

Den som er falsk i hjertet, finner intet godt, og den som er vrang i sin tale, faller i ulykke.

Който има коварно сърце, не намира добро и който има лукав език, пада в зло.

Den som har en narr til sønn, får sorg av ham; en dåres far har ingen glede.

Който роди глупак, за скръб му е и бащата на безумния няма радост.

Et glad hjerte gir god lægedom, men et nedslått mot tar margen fra benene.

Веселото сърце е благотворно лекарство, а унил дух изсушава костите.

Den ugudelige tar gaver ut av barmen for å bøie rettens gang.

Безбожният приема подкуп от пазвата, за да изкриви пътищата на правосъдието.

Den forstandige har visdommen for øie, men dårens øine er ved jordens ende.

Пред лицето на разумния е мъдростта, а очите на безумния са към краищата на земята.

En uforstandig sønn er en gremmelse for sin far og en bitter sorg for henne som fødte ham.

Безумен син е тъга за баща си и горчивина за тази, която го е родила.

Å straffe også den rettferdige er ikke godt; å slå edle menn er tvert imot all rett.

Да се глобява праведният също не е добре, още повече да бъдат бити благородните за правото.

Den som er sparsom med sine ord, er klok, og den koldsindige er en forstandig mann.

Който пести думите си, е умен и хладнокръвният е благоразумен.

Også dåren aktes for klok når han tier, for vis når han holder sine leber lukket.

Дори и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, който затваря устата си — за разумен.