Proverbs 14

Kvinners visdom bygger sitt hus, men dårskap river det ned med sine hender.

Всяка мъдра жена изгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце.

Den som vandrer i opriktighet, frykter Herren; men den som går krokveier, forakter ham.

Който ходи в правотата си, се бои от ГОСПОДА, а лъжливият в пътищата си Го презира.

I dårens munn er et ris for hans overmot, men de vises leber er deres vern.

В устата на безумния е бичът на гордостта, а устните на мъдрите ще ги пазят.

Hvor det ingen okser er, der er krybben tom; men rikelig vinning kommer ved oksens kraft.

Където няма говеда, яслите са чисти, но голямото изобилие идва от силата на воловете.

Trofast vidne lyver ikke, men den som taler løgn, er et falskt vidne.

Верният свидетел не лъже, а лъжливият свидетел издиша лъжи.

Spotteren søker visdom, men finner den ikke; men for den forstandige er kunnskap lett å vinne.

Присмивателят търси мъдрост, но я няма, а познанието е лесно за разумния.

Når du går fra en dåre, har du ikke funnet forstand på hans leber.

Отмини безумния човек, когато си разбрал, че няма разумни устни.

Den klokes visdom er at han forstår sin vei, men dårers dårskap er at de bedrar sig selv.

Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение.

Dårer spottes av sitt eget skyldoffer, men blandt de opriktige råder Guds velbehag.

Безумните се смеят на греха, а сред праведните има благоволение.

Hjertet kjenner sin egen bitre smerte, og i dets glede blander ingen fremmed sig.

Сърцето познава собствената си мъка и чужд не участва в неговата радост.

De ugudeliges hus skal ødelegges, men de opriktiges telt skal blomstre.

Домът на безбожните ще се изтреби, а шатрата на праведните ще благоденства.

Mangen vei tykkes en mann rett, men enden på det er dødens veier.

Има път, който се вижда прав на човека, но краят му са пътища на смъртта.

Endog under latter har hjertet smerte, og enden på gleden er sorg.

Даже и в смеха сърцето може да боли и краят на радостта е тъга.

Av sin ferd skal den frafalne mettes, og en god mann holder sig borte fra ham.

Отстъпникът по сърце ще се насити от пътищата си, а добрият човек — от това, което е в него.

Den enfoldige tror hvert ord, men den kloke akter på sine skritt.

Невежият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава в стъпките си.

Den vise frykter og holder sig fra det onde, men dåren er overmodig og trygg.

Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният се хвърля напред и е самонадеян.

Den bråsinte gjør dårskap, og en svikefull mann blir hatet.

Избухливият човек постъпва глупаво и злонамереният е мразен.

De enfoldige har fått dårskap i arv, men de kloke krones med kunnskap.

Невежите наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.

De onde må bøie sig for de gode, og de ugudelige ved den rettferdiges porter.

Злите се покланят пред добрите и безбожните — при портите на праведния.

Endog av sin venn blir den fattige hatet; men de som elsker en rik, er mange.

Бедният е мразен даже от ближния си, а приятелите на богатия са много.

Den som forakter sin næste, synder; men salig er den som ynkes over arminger.

Който презира ближния си, съгрешава, а който оказва милост на сиромасите, е блажен.

Skal ikke de fare vill som tenker ut det som ondt er? Men miskunnhet og trofasthet times dem som optenker godt.

Не се ли отклоняват онези, които замислят зло? Но милост и истина ще намерят онези, които замислят добро.

Ethvert møiefullt arbeid gir vinning, men tomt snakk fører bare til tap.

Във всеки труд има полза, а бърборенето с устни води само до бедност.

De vises rikdom er deres krone, men dårenes dårskap er og blir dårskap.

Венецът на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на простите е само глупост.

Et sanndru vidne frelser liv, men den som taler løgn, er full av svik.

Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е измама.

Den som frykter Herren, har et sterkt vern, og for hans barn skal Herren være en tilflukt.

В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите синове ще имат прибежище.

Å frykte Herren er en livsens kilde, så en slipper fra dødens snarer.

Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се избягнат примките на смъртта.

Meget folk er kongens ære, men mangel på folk er fyrstens fall.

В множеството на народа е славата на царя, а намаляването на народа е падането на княза.

Den langmodige har stor forstand, men den bråsinte viser stor dårskap.

Търпеливият има много разум, а избухливият възвеличава безумието.

Et saktmodig hjerte er legemets liv, men hissighet er råttenhet i benene.

Спокойно сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите.

Den som trykker en arming, håner hans skaper, men den som har medynk med den fattige, ærer skaperen.

Който потиска сиромаха, безчести Създателя му, а който е милостив към нуждаещия се, Го почита.

Når ulykken rammer den ugudelige, kastes han over ende; men den rettferdige er frimodig i døden.

Безбожният ще бъде отхвърлен за злината си, а праведният има убежище в смъртта си.

I den forstandiges hjerte holder visdommen sig stille, men i dårers indre gir den sig til kjenne.

Мъдрост почива в сърцето на разумния, а каквото има вътре в безумния, ще се яви.

Rettferdighet ophøier et folk, men synden er folkenes vanære.

Правдата възвишава нация, а грехът е позор за народите.

En klok tjener vinner kongens yndest, men over en dårlig tjener kommer hans vrede.

Благоволението на царя е към разумния слуга, а гневът му е против онзи, който докарва срам.