Matthew 20

For himlenes rike er likt en husbond som gikk ut tidlig om morgenen for å leie arbeidere til sin vingård.

Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.

Og da han var blitt enig med arbeiderne om en penning om dagen, sendte han dem bort til sin vingård.

И като се спазари с работниците за по един динарий на ден, ги прати на лозето си.

Og han gikk ut ved den tredje time og så andre stå ledige på torvet,

И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара свободни;

og til dem sa han: Gå også I bort til vingården, og hvad rett er, vil jeg gi eder. Og de gikk avsted.

и на тях каза: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха.

Atter gikk han ut ved den sjette og den niende time og gjorde likeså.

Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото.

Og han gikk ut ved den ellevte time og fant andre stående der, og han sa til dem: Hvorfor står I her ledige hele dagen?

А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите цял ден тук свободни?

De sa til ham: Fordi ingen har leid oss. Han sa til dem: Gå også I bort til vingården!

Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето (и каквото е право, ще получите).

Men da det var blitt aften, sa vingårdens herre til sin forvalter: Kall arbeiderne frem og gi dem deres lønn; begynn med de siste og end med de første!

Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите.

Så kom de som var leid ved den ellevte time, og de fikk hver sin penning.

И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един динарий.

Men da de første kom, tenkte de at de skulde få mere; men de fikk hver sin penning de også.

А като дойдоха първите, си мислеха, че ще получат повече, но и те получиха по един динарий.

Men da de fikk den, knurret de mot husbonden og sa:

И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:

Disse siste har bare vært her en time, og du har gjort dem like med oss som har båret dagens byrde og hete.

Тези последните работиха само един час и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата!

Men han svarte en av dem og sa: Min venn! jeg gjør dig ikke urett, blev du ikke enig med mig om en penning?

А той в отговор каза на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли спазари с мен за един динарий?

Ta ditt og gå! Men jeg vil gi denne siste like så meget som dig.

Вземи си своето и си иди. Моята воля е да дам на този последния колкото и на теб.

Eller har jeg ikke lov til å gjøre med mitt hvad jeg vil? eller er ditt øie ondt fordi jeg er god?

Не ми ли е позволено да сторя със своето, каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?

Således skal de siste bli de første, og de første de siste; for mange er kalt, men få utvalgt.

Така последните ще бъдат първи, а първите – последни.

Og da Jesus drog op til Jerusalem, tok han de tolv disipler til side og sa til dem på veien:

И когато Иисус се изкачваше към Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме и по пътя им каза:

Se, vi går op til Jerusalem, og Menneskesønnen skal overgis til yppersteprestene og de skriftlærde, og de skal dømme ham til døden

Ето, изкачваме се към Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците; и те ще Го осъдят на смърт,

og overgi ham til hedningene til å spottes og hudstrykes og korsfestes; og på den tredje dag skal han opstå.

и ще Го предадат на езичниците, за да Му се подиграят, да Го бият и да Го разпънат; и на третия ден ще бъде възкресен.

Da gikk Sebedeus-sønnenes mor til ham med sine sønner, falt ned for ham og bad ham om noget.

Тогава майката на Зеведеевите синове се приближи към Него заедно със синовете си, като Му се кланяше и искаше нещо от Него.

Han sa til henne: Hvad vil du? Hun sa til ham: Si at disse mine to sønner skal sitte, den ene ved din høire og den andre ved din venstre side i ditt rike!

А Той каза: Какво искаш? Каза Му: Кажи тези мои двама сина да седнат – единият от дясната Ти страна, а другият от лявата Ти страна в Твоето царство.

Men Jesus svarte og sa: I vet ikke hvad det er I ber om. Kan I drikke den kalk jeg skal drikke? De sa til ham: Det kan vi.

А Иисус в отговор каза: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия, (и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам)? Казаха Му: Можем.

Han sa til dem: Min kalk skal I nok drikke; men å sitte ved min høire og ved min venstre side, det tilkommer det ikke mig å gi nogen, men det gis dem som det er beredt av min Fader.

Той им каза: Моята чаша наистина ще пиете (и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите), но да седнете от дясната Ми страна и от лявата Ми страна не е Мое да дам, а ще се даде на онези, за които е било приготвено от Моя Отец.

Da de ti hørte dette, blev de harme på de to brødre.

А когато десетимата чуха това, възнегодуваха против двамата братя.

Men Jesus kalte dem til sig og sa: I vet at fyrstene hersker over sine folk, og deres stormenn bruker makt over dem.

Но Иисус ги повика и каза: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях и големците им властват над тях.

Så skal det ikke være blandt eder; men den som vil bli stor iblandt eder, han skal være eders tjener,

Но между вас няма да бъде така; а който иска да стане велик между вас, ще ви бъде служител;

og den som vil være den første blandt eder, han skal være eders træl,

и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;

likesom Menneskesønnen ikke er kommet for å la sig tjene, men for selv å tjene og gi sitt liv til en løsepenge for mange.

също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.

Og da de gikk ut fra Jeriko, fulgte meget folk ham.

И когато излизаха от Ерихон, голямо множество Го следваше.

Og se, to blinde satt ved veien, og da de hørte at det var Jesus som gikk forbi, ropte de: Miskunn dig over oss, Herre, du Davids sønn!

И ето, двама слепи, седящи край пътя, като чуха, че Иисус минавал, извикаха, казвайки: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!

Folket truet dem at de skulde tie; men de ropte enda mere og sa: Herre, miskunn dig over oss, du Davids sønn!

А множеството ги мъмреше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!

Og Jesus stod stille og kalte på dem og sa: Hvad vil I jeg skal gjøre for eder?

И така, Иисус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя?

De sa: Herre! at våre øine må bli oplatt!

Казват Му: Господи, да се отворят очите ни!

Da ynkedes Jesus inderlig og rørte ved deres øine; og straks fikk de sitt syn igjen, og de fulgte ham.

А Иисус ги съжали, допря се до очите им и те веднага прогледнаха и Го последваха.