Matthew 14

På den tid fikk fjerdingsfyrsten Herodes høre ryktet om Jesus,

А в онова време четверовластникът Ирод чу слуха за Иисус

og han sa til sine tjenere: Dette er døperen Johannes; han er opstanden fra de døde, og derfor er det disse krefter er virksomme i ham.

и каза на слугите си: Това е Йоан Кръстител – той е възкръснал от мъртвите и затова тези сили действат чрез него.

Herodes hadde grepet Johannes og bundet ham og kastet ham i fengsel for Herodias' skyld, som var hans bror Filips hustru.

Защото Ирод беше хванал Йоан и го беше вързал и хвърлил в тъмница заради Иродиада, жената на брат си Филип;

For Johannes hadde sagt til ham: Det er dig ikke tillatt å ha henne.

понеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.

Og han vilde gjerne slå ham ihjel, men fryktet for folket; for de holdt ham for en profet.

И Ирод искаше да го убие, но се боеше от множеството, защото го считаха за пророк.

Men da det var Herodes' fødselsdag, danset Herodias' datter for dem, og Herodes syntes om henne;

А когато празнуваха рождения ден на Ирод, дъщерята на Иродиада танцува по средата и угоди на Ирод.

derfor lovte han med ed å gi henne hvad hun vilde be om.

Затова той с клетва й обеща да й даде каквото и да му поиска.

Men hun sa efter sin mors råd: Gi mig hit døperen Johannes' hode på et fat!

А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тук, на блюдо, главата на Йоан Кръстител.

Og kongen blev ille til mote, men for sine eders og for gjestenes skyld bød han at det skulde gis henne,

Царят се наскърби, но заради клетвата си и заради седящите с него заповяда да й се даде;

og han sendte sine folk avsted og lot Johannes halshugge i fengslet.

и прати да обезглавят Йоан в тъмницата.

Og de kom med hans hode på et fat og gav det til piken, og hun bar det til sin mor.

И донесоха главата му на блюдо и я дадоха на момичето, а то я занесе на майка си.

Og hans disipler kom til og tok hans legeme og begravde det; og de gikk og fortalte det til Jesus.

А учениците му, като дойдоха, взеха тялото и го погребаха; после дойдоха и казаха на Иисус.

Da Jesus hørte det, drog han derfra i en båt avsides til et øde sted, og da folket fikk høre det, fulgte de efter ham til fots fra byene.

Когато Иисус чу това, се оттегли оттам с кораб на едно уединено място настрана. А множествата, като чуха, Го последваха пеша от градовете.

Og da han gikk i land, så han meget folk, og han ynkedes inderlig over dem og helbredet deres syke.

И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се над тях и изцели болните им.

Men da det var blitt aften, gikk hans disipler til ham og sa: Stedet er øde, og det er alt sent på dagen; la derfor folket fare, så det kan gå bort i byene og kjøpe sig mat!

А като се свечери, учениците дойдоха при Него и казаха: Мястото е уединено и времето е вече напреднало; разпусни множествата да отидат по селата и да си купят храна.

Men Jesus sa til dem: De har ikke nødig å gå bort; gi I dem å ete!

А Иисус им каза: Няма нужда да отиват – дайте им вие да ядат.

De sa til ham: Vi har ikke mere her enn fem brød og to fisker.

А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.

Men han sa: Hent dem hit til mig!

А Той каза: Донесете ги тук при Мен.

Og han bød at folket skulde sette sig ned i gresset, tok de fem brød og de to fisker, så op mot himmelen og velsignet dem; og han brøt brødene og gav dem til disiplene, og disiplene gav dem til folket.

Тогава, като заповяда на множествата да насядат на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, ги даде на учениците, а учениците – на хората.

Og de åt alle og blev mette; og de tok op det som blev tilovers av stykkene, tolv kurver fulle.

И всички ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – дванадесет пълни коша.

Men de som hadde ett, var omkring fem tusen menn foruten kvinner og barn.

А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жените и децата.

Og straks nødde han sine disipler til å gå i båten og sette over til hin side før ham, inntil han hadde latt folket fare.

И начаса Иисус накара учениците да влязат в кораба и да отидат преди Него на другата страна, докато разпусне множествата.

Og da han hadde latt folket fare, gikk han avsides op i fjellet for å bede; og da det var blitt aften, var han der alene.

И като разпусна множествата, се изкачи на хълма да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.

Men båten var alt midt ute på sjøen og arbeidet hårdt mot bølgene, for vinden var imot.

А корабът беше вече в средата на езерото, блъскан от вълните, защото вятърът беше насрещен.

Men i den fjerde nattevakt kom han til dem, vandrende på sjøen.

А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.

Og da disiplene så ham vandre på sjøen, blev de forferdet og sa: Det er et spøkelse, og de skrek av redsel.

И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, се изплашиха, мислейки, че е призрак, и извикаха от страх.

Men Jesus talte straks til dem og sa: Vær frimodige; det er mig, frykt ikke!

А Иисус веднага им проговори, като каза: Дерзайте! Аз съм; не се бойте.

Da svarte Peter ham og sa: Herre! er det dig, da byd mig komme til dig på vannet!

А Петър в отговор Му каза: Господи, ако си Ти, заповядай ми да дойда при Теб по водата.

Han sa: Kom! Og Peter steg ut av båten og gikk bortover vannet for å komme til Jesus.

А Той каза: Ела. И Петър слезе от кораба и вървеше по водата, за да отиде при Иисус.

Men da han så det hårde vær, blev han redd og begynte å synke; da ropte han: Herre, frels mig!

Но като видя (силния) вятър, се уплаши и като потъваше, извика: Господи, спаси ме!

Og Jesus rakte straks hånden ut og tok fatt i ham og sa til ham: Du lite troende! hvorfor tvilte du?

И Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни?

Og da de steg i båten, la vinden sig.

И като влязоха в кораба, вятърът утихна.

Men de som var i båten, kom og falt ned for ham og sa: Sannelig, du er Guds Sønn!

А онези, които бяха в кораба, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божи Син!

Og da de var faret over, kom de til Gennesarets land.

И като преминаха езерото, дойдоха в Генисаретската земя.

Og da folket på dette sted kjente ham igjen, sendte de bud i hele landet deromkring, og de førte til ham alle dem som hadde ondt,

И когато тамошните мъже Го познаха, разпратиха по цялата онази околност и доведоха при Него всичките болни;

og bad ham at de bare måtte få røre ved det ytterste av hans klædebon; og alle de som rørte ved det, blev helbredet.

и Го молеха да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, оздравяха.