Mark 6

Og han gikk ut derfra og kom til sitt hjemsted, og hans disipler fulgte ham.

И Той излезе оттам и дойде в Своето родно място; и учениците Му Го следваха.

Og da sabbaten kom, begynte han å lære i synagogen. Og mange som hørte ham, var slått av forundring og sa: Hvorfra har han dette, og hvad er det for en visdom som er ham gitt? Og slike kraftige gjerninger som skjer ved hans hender!

И когато дойде съботата, започна да поучава в синагогата. И мнозина, като Го слушаха, се чудеха и говореха: Откъде е на Този всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена, и какви са тези чудеса, извършени от ръцете Му?

Er ikke dette tømmermannen, Marias sønn og bror til Jakob og Joses og Judas og Simon, og er ikke hans søstre her hos oss? Og de tok anstøt av ham.

Не е ли Той дърводелецът, син на Мария и брат на Яков, Йосия, Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук, между нас? И те се отвърнаха от Него.

Og Jesus sa til dem: En profet blir ikke foraktet annensteds enn på sitt hjemsted og blandt sine slektninger og i sitt hus.

А Иисус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своето родно място, сред своите роднини и в своя дом.

Og han kunde ikke gjøre nogen kraftig gjerning der, undtagen at han la sine hender på nogen få syke og helbredet dem;

И не можеше да извърши там никакво чудо, освен че положи ръце на няколко болни и ги изцели.

og han undret sig over deres vantro. Og han gikk omkring i byene og lærte.

И се чудеше на тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.

Og han kalte de tolv til sig og begynte å sende dem ut, to og to, og gav dem makt over de urene ånder.

И като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове.

Og han bød dem at de ikke skulde ta noget med på veien, uten bare en stav, ikke brød, ikke skreppe, ikke kobber i beltet,

И им заповяда да не вземат нищо за из път освен една тояга – нито хляб, нито торба, нито пари в пояса;

men ha sko på, og ikke to kjortler.

а да се обуват със сандали. И каза: И не се обличайте с две дрехи.

Og han sa til dem: Hvor I kommer inn i et hus, der skal I bli til I drar videre fra det sted.

И им каза: В която къща влезете, оставайте в нея, докато си тръгнете оттам.

Og hvor de ikke tar imot eder og ikke hører på eder, der skal I gå ut fra det sted og ryste av støvet under eders føtter til et vidnesbyrd mot dem.

И ако в някое място не ви приемат и не ви послушат, като излизате оттам, изтърсете праха изпод краката си като свидетелство против тях.

Og de gikk ut og forkynte for folket at de skulde omvende sig,

И те излязоха и проповядваха, че хората трябва да се покаят.

og de drev ut mange onde ånder og salvet mange syke med olje og helbredet dem.

И изгонваха много демони и помазваха с масло мнозина болни, и ги изцеляваха.

Og kong Herodes fikk høre om dette - for Jesu navn blev kjent vidt og bredt - og han sa: Døperen Johannes er opstanden fra de døde, og derfor er det disse krefter er virksomme i ham.

И цар Ирод чу за Иисус, защото Името Му стана известно, и казваше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действат чрез него.

Andre sa: Det er Elias; andre igjen sa: Det er en profet, som en av profetene.

А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк като един от пророците.

Men da Herodes hørte det, sa han: Johannes, som jeg lot halshugge, han er opstanden fra de døde.

Но Ирод, като чу за Него, каза: Това е Йоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал.

For Herodes hadde selv sendt folk avsted og grepet Johannes og lagt ham i bånd og kastet ham i fengsel for Herodias' skyld, som var hans bror Filips hustru; for han hadde giftet sig med henne.

Защото този Ирод беше изпратил да хванат Йоан и да го вържат в тъмница заради Иродиада, жената на брат си Филип, понеже я беше взел за жена.

Men Johannes hadde sagt til Herodes: Det er dig ikke tillatt å ha din brors hustru.

Защото Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш жената на брат си!

Og Herodias bar hat til ham og vilde gjerne slå ham ihjel, men kunde ikke utvirke det.

А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;

For Herodes fryktet Johannes, fordi han kjente ham som en rettferdig og hellig mann, og han holdt sin hånd over ham, og når han hørte ham, var han i tvil om mangt og meget, og han hørte ham gjerne.

защото Ирод се страхуваше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.

Så kom det en beleilig dag, da Herodes gjorde et gjestebud på sin fødselsdag for sine stormenn og krigshøvdingene og de fornemste i Galilea,

И като дойде подходящ ден, когато Ирод даде вечеря за рождения си ден на големците си и на хилядниците, и на галилейските старейшини,

og Herodias' datter kom inn og danset, og Herodes og de som satt til bords med ham, syntes om henne. Og kongen sa til piken: Be mig om hvad du vil, og jeg vil gi dig det!

самата дъщеря на Иродиада влезе и танцува, и угоди на Ирод и на седящите с него; и царят каза на момичето: Искай от мен, каквото желаеш, и ще ти го дам!

Og han svor henne til: Hvad du ber mig om, det vil jeg gi dig, om det så var halvdelen av mitt rike.

И й се закле: Каквото и да поискаш от мен, ще ти дам, даже до половината на царството ми.

Hun gikk da ut og sa til sin mor: Hvad skal jeg be om? Hun sa: Om døperen Johannes' hode.

А тя излезе и каза на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител.

Og straks skyndte hun sig inn til kongen og bad ham og sa: Jeg vil at du straks skal gi mig døperen Johannes' hode på et fat.

И начаса момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега на блюдо главата на Йоан Кръстител.

Og kongen blev meget bedrøvet; men for sine eders skyld og for deres skyld som satt til bords, vilde han ikke si nei til henne.

И царят много се наскърби, но пак заради клетвите си и заради седящите с него не пожела да й откаже.

Og straks sendte kongen en av sin livvakt avsted og bød ham hente hans hode.

И царят прати веднага един телохранител, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата

Han gikk da avsted og halshugget ham i fengslet, og kom med hans hode på et fat og gav det til piken, og piken gav det til sin mor.

и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето, а момичето я даде на майка си.

Og da hans disipler hørte det, kom de og tok hans legeme og la det i en grav.

А учениците му, като чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му, и го положиха в гроб.

Og apostlene samlet sig igjen hos Jesus, og fortalte ham alt det de hadde gjort og lært.

И апостолите се събраха при Иисус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали.

Og han sa til dem: Kom nu I med mig avsides til et øde sted og hvil eder litt ut! For det var mange som gikk til og fra, og det blev ikke engang tid for dem til å få sig mat.

И Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха, а те нямаха време даже да ядат.

Så drog de avsted i båten til et øde sted for sig selv.

И отидоха с кораба на уединено място насаме.

Og folk så dem dra bort, og mange kjente dem; og fra alle byene løp de til fots dit og kom før dem.

А като отиваха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха.

Og da han gikk i land, så han meget folk, og han ynkedes inderlig over dem; for de var lik får som ikke har hyrde; og han begynte å lære dem meget.

И Иисус, като излезе, видя едно голямо множество и ги съжали, защото бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща.

Og da det alt var sent på dagen, gikk hans disipler til ham og sa: Stedet er øde, og det er alt sent på dagen;

И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено и вече е късно.

la dem fare, så de kan gå bort i bygdene og byene heromkring og kjøpe sig noget å ete!

Разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят хляб, защото нямат нищо за ядене.

Men han svarte og sa til dem: Gi I dem å ete! Og de sa til ham: Skal vi gå bort og kjøpe brød for to hundre penninger og gi dem å ete?

А Той в отговор им каза: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста динария и да им дадем да ядат?

Men han sa til dem: Hvor mange brød har I? Gå bort og se efter! Og da de hadde sett efter, sa de: Fem, og to fisker.

А Той им каза: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби.

Og han bød dem å la alle sette sig ned i det grønne gress, lag ved lag.

И им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева.

Og de satte sig ned, hop ved hop, somme på hundre og somme på femti.

И те насядаха в редици – по сто и по петдесет.

Og han tok de fem brød og de to fisker, så op mot himmelen og velsignet dem; og han brøt brødene og gav dem til disiplene, forat de skulde dele ut til folket, og de to fisker delte han imellem dem alle.

И като взе петте хляба и двете риби, Иисус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да ги слагат пред тях; и двете риби раздели на всичките.

Og de åt alle og blev mette;

И всичките ядоха и се наситиха.

og de tok op tolv kurver fulle av stykker, og likeså av fiskene.

И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи, а така също и от рибите.

Og de som hadde ett brødene, var fem tusen menn.

А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.

Og straks nødde han sine disipler til å gå i båten og fare i forveien over til hin side, til Betsaida, mens han selv sendte folket avsted.

И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докато Той разпусне множеството.

Og da han skiltes fra dem, gikk han op i fjellet for å bede.

И след като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли.

Og da det var blitt aften, var båten midt på sjøen, og han var alene på land.

А като се свечери, корабът беше в средата на езерото, а Той – сам на сушата.

Og da han så at de var i nød mens de rodde - for vinden var imot - kom han til dem ved den fjerde nattevakt, vandrende på sjøen, og han vilde gå forbi dem.

И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото вятърът им беше насрещен, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.

Men da de så ham vandre på sjøen, trodde de at det var et spøkelse, og de skrek;

А те, като Го видяха да ходи по езерото, си помислиха, че е призрак, и извикаха;

for de så ham alle sammen og blev forferdet. Men han talte straks til dem og sa: Vær frimodige; det er mig, frykt ikke!

защото всички Го видяха и се изплашиха. А Той веднага им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм. Не се бойте!

Og han steg inn i båten til dem, og vinden la sig; og de blev ute av sig selv av forundring.

И влезе при тях в кораба и вятърът утихна. А те много се изумиха и учудиха в себе си,

For de hadde ikke fått forstand av det som var skjedd med brødene; men deres hjerte var forherdet.

защото не се бяха вразумили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло.

Og da de hadde faret over, kom de til Gennesarets land og la til der.

И като преминаха отвъд езерото, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.

Og da de gikk ut av båten, kjente folket ham straks igjen,

И когато излязоха от кораба, хората веднага Го познаха;

og de løp omkring i alt landet der, og de begynte å føre de syke omkring i sine senger dit hvor de hørte at han var.

и се разтичаха по цялата онази околност и започнаха да носят болните на легла там, където чуеха, че се намирал Той.

Og hvor han gikk inn i landsbyer eller byer eller gårder, der la de sine syke på torvene og bad ham at de måtte få røre, om det så bare var ved det ytterste av hans klædebon; og alle de som rørte ved ham, blev helbredet.

И където и да влизаше, в села или в градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха те да се допрат поне до полите на дрехите Му. И колкото души се допираха, се изцеляваха.