Luke 13

På samme tid kom nogen og fortalte ham om de galileere hvis blod Pilatus hadde blandet med deres offer.

В същото време присъстваха някои, които известиха на Иисус за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.

Han svarte da og sa til dem: Tenker I at disse galileere var syndere fremfor alle andre galileere, fordi de har lidt dette?

И Той в отговор им каза: Мислите ли, че тези галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така?

Nei, sier jeg eder; men dersom I ikke omvender eder, skal I alle omkomme likedan.

Казвам ви: не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.

Eller hine atten som tårnet ved Siloa falt over og slo ihjel, tenker I at de var skyldige fremfor alle mennesker som bor i Jerusalem?

Или, мислите ли, че онези осемнадесет души, върху които падна силоамската кула и ги уби, бяха грешници повече от всички хора, които живеят в Ерусалим?

Nei, sier jeg eder; men dersom I ikke omvender eder, skal I alle omkomme på samme vis.

Казвам ви: не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.

Men han sa denne lignelse: En mann hadde et fikentre som var plantet i hans vingård, og han kom og lette efter frukt på det, og fant ingen.

Каза и тази притча: Някой си имаше в лозето си посадена смокиня; и дойде да търси плод на нея, но не намери.

Da sa han til vingårdsmannen: Se, i tre år er jeg nu kommet og har lett efter frukt på dette fikentre og har ikke funnet nogen; hugg det ned! Hvorfor skal det også opta jorden til ingen nytte?

И каза на лозаря: Ето, три години, откакто идвам да търся плод на тази смокиня, но не намирам. Отсечи я; защо да изтощава земята?

Men han svarte ham: Herre! la det ennu stå dette år, til jeg får gravd omkring det og lagt gjødning på,

А той в отговор му каза: Господарю, остави я и това лято, докато разкопая около нея и насипя тор;

om det kanskje kunde bære til næste år! hvis ikke, da kan du hugge det ned.

и ако след това даде плод – добре, ако ли не – ще я отсечеш.

Og han holdt på å lære i en av synagogene på sabbaten;

И една събота Той поучаваше в една от синагогите;

og se, der var en kvinne som hadde hatt en vanmakts-ånd i atten år, og hun var krumbøid og kunde ikke rette sig helt op.

и ето, една жена, която имаше дух на немощ от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Da Jesus så henne, kalte han henne til sig og sa til henne: Kvinne! du er løst fra din vanmakt.

А Иисус, като я видя, я повика и й каза: Жено, освободена си от своята немощ.

Og han la sine hender på henne, og straks rettet hun sig op og priste Gud.

И положи ръце на нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога.

Da tok synagoge-forstanderen til orde - han var vred over at Jesus helbredet på sabbaten - og han sa til folket: Det er seks dager til å arbeide i; kom derfor på dem og la eder helbrede, og ikke på sabbatsdagen!

А началникът на синагогата, като недоволстваше за това, че Иисус изцели в събота, заговори и каза на множеството: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях идвайте и се изцелявайте, а не в съботен ден.

Men Herren svarte ham og sa: I hyklere! vil ikke enhver av eder på sabbaten løse sin okse eller sitt asen fra krybben og gå bort og vanne dem?

А Господ му отговори и каза: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или магарето си от яслите и не го ли завежда да го напои?

Men denne, en Abrahams datter, som Satan har bundet, tenk, i atten år, skulde ikke hun bli løst av dette bånd på sabbatsdagen?

А тази жена, като дъщеря на Авраам, която Сатана е държал вързана цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тази връзка в съботен ден?

Da han sa dette, blev de til skamme alle som stod ham imot, og alt folket gledet sig over alle de herlige gjerninger han gjorde.

И като каза това, всичките Му противници бяха засрамени и цялото множество се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.

Derfor sa han: Hvad er Guds rike likt, og hvad skal jeg ligne det med?

Тогава каза: На какво прилича Божието царство? И с какво да го сравня?

Det er likt et sennepskorn som en mann tok og la i sin have; og det vokste og blev til et tre, og himmelens fugler bygget rede i dets grener.

Прилича на синапено зърно, което човек взе и хвърли в градината си; и то растеше и стана голямо дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.

Og atter sa han: Hvad skal jeg ligne Guds rike med?

И пак каза: С какво да сравня Божието царство?

Det er likt en surdeig som en kvinne tok og skjulte i tre skjepper mel, til det blev syret alt sammen.

Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато вкисна цялото.

Og han gikk omkring og lærte rundt om I byer og landsbyer, og tok veien til Jerusalem.

И по пътя Си за Ерусалим минаваше през градовете и през селата и поучаваше.

En sa da til ham: Herre! er det få som blir frelst? Da sa han til dem:

И някой си Му каза: Господи, малцина ли са онези, които се спасяват? А Той им каза:

Strid for å komme inn igjennem den trange dør! for mange, sier jeg eder, skal søke å komme inn, og ikke være i stand til det.

Борете се да влезете през тясната врата, защото ви казвам: мнозина ще търсят да влязат и няма да могат.

Fra den stund av da husbonden har reist sig og lukket døren, og I begynner å stå utenfor og banke på døren og si: Herre, lukk op for oss! da skal han svare og si til eder: Jeg vet ikke hvor I er fra.

След като стане домакинът и затвори вратата, и вие, като останете навън и започнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи, отвори; Той в отговор ще ви каже: Не ви зная откъде сте.

Da skal I begynne å si: Vi åt og drakk for dine øine, og du lærte på våre gater!

Тогава ще започнете да казвате: Ядохме и пихме пред Теб и по нашите улици си поучавал.

Og han skal si: Jeg sier eder: Jeg vet ikke hvor I er fra; vik bort fra mig alle I som gjorde urett!

А Той ще каже: Казвам ви, не ви зная откъде сте; махнете се от Мен всички вие, които вършите неправда.

Der skal være gråt og tenners gnidsel når I får se Abraham og Isak og Jakob og alle profetene i Guds rike, men eder selv kastet utenfor.

Ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраам, Исаак, Яков и всички пророци в Божието царство, а себе си – изпъдени навън.

Og det skal komme folk fra øst og vest og fra nord og syd, og de skal sitte til bords i Guds rike.

И ще дойдат от изток и запад, от север и юг и ще седнат в Божието царство.

Og se, der er de som er mellem de siste og skal bli de første, og der er de som er mellem de første og skal bli de siste.

И ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.

I samme stund kom nogen fariseere og sa til ham: Gå bort og dra herfra! for Herodes har i sinne å slå dig ihjel.

В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и си иди оттук, защото Ирод иска да Те убие.

Og han sa til dem: Gå og si til den rev: Se, jeg driver ut onde ånder og fullfører helbredelser idag og imorgen, og på den tredje dag er jeg ved enden;

И Той им каза: Идете, кажете на тази лисица: ето, изгонвам демони и изцелявам днес и утре, и на третия ден ще свърша.

men jeg må vandre idag og imorgen og dagen derefter; for det går ikke an at en profet mister livet utenfor Jerusalem.

Но днес и утре, и други ден трябва да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим.

Jerusalem! Jerusalem! du som slår ihjel profetene og stener dem som er sendt til dig! hvor ofte jeg vilde samle dine barn, likesom en høne samler sine kyllinger under sine vinger! Og I vilde ikke.

Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до теб! Колко пъти съм искал да събера твоите деца, както кокошка прибира пилците си под крилата си, но не искахте!

Se, eders hus skal overlates eder selv. Jeg sier eder at I ikke skal se mig før den stund kommer da I sier: Velsignet være han som kommer i Herrens navn!

Ето, вашият дом ви се оставя пуст. Но казвам ви: няма да Ме видите, докато не кажете: Благословен Онзи, който идва в Господното Име.