Job 41

Ingen er så djerv at han tør tirre den; hvem tør da sette sig op imot mig?

Можеш ли да изтеглиш с въдица левиатан, или да притиснеш езика му с въже?

Hvem gav mig noget først, så jeg skulde gi ham vederlag? Alt under himmelen hører mig til.

Можеш ли сложиш оглавник на носа му, да пробиеш челюстта му с кука?

Jeg vil ikke tie om dens lemmer, om dens store styrke og dens fagre bygning.

Ще отправи ли към тебе множество молби, ще ти говори ли със нежни думи?

Hvem har dradd dens klædning av? Hvem tør komme innenfor dens dobbelte rad av tenner?

Ще направи ли с теб договор да го вземеш за слуга до века?

Hvem har åpnet dens kjevers dør? Rundt om dens tenner er redsel.

Ще си играеш ли с него като с птица, или ще го вържеш за забава на момичетата си?

Stolte er skjoldenes rader; hvert av dem er tillukket som med et fast segl.

Съдружниците ти ще се пазарят ли за него? Ще го разделят ли между търговците?

De ligger tett innpå hverandre, og ingen luft trenger inn imellem dem.

Можеш ли да изпълниш кожата му със стрели или главата му с рибарски копия?

Det ene skjold henger fast ved det andre; de griper inn i hverandre og skilles ikke at.

Сложи ръката си на него; спомни си боя, и не го повтаряй!

Når den nyser, stråler det frem lys, og dens øine er som morgenrødens øielokk.

Ето, надеждата за него се осуети; не пада ли човек само от вида му?

Bluss farer ut av dens gap, gnister spruter frem.

Никой не дръзва да го раздразни. Тогава кой би застанал пред Мен?

Fra dens nesebor kommer røk som av en gryte som koker over siv.

Кой Ми е дал най-напред, че да му се отплатя? Всичко под цялото небе е Мое.

Dens ånde tender kull i brand, og luer går ut av dens gap.

Няма да мълча за частите му, нито за могъщата му сила, нито за хубавото му устройство.

På dens hals har styrken sin bolig, og angsten springer foran den.

Кой външната му дреха ще свали? Кой в двойните му челюсти ще влезе?

Dens doglapper sitter fast; de er som støpt på den og rører sig ikke.

Кой ще отвори вратите на лицето му? Около зъбите му има ужас.

Dens hjerte er fast som sten, fast som den underste kvernsten.

Наредените му люспи са неговата гордост, прилепени като запечатани;

Når den hever sig, gruer helter; av redsel mister de sans og samling.

едната до другата е толкоз близо, че въздух между тях не влиза.

Rammes den med sverd, så biter det ikke på den, heller ikke lanse, pil eller kastespyd.

Една за друга свързани са; държат се заедно и не се разделят.

Den akter jern som strå, kobber som ormstukket tre.

Кихането му излъчва светлина, очите му са като лъчите на утрото.

Buens sønn jager den ikke på flukt; slyngens stener blir som halm for den.

От устата му излизат факли, изскачат огнени искри.

Stridsklubber aktes som halm, og den ler av det susende spyd.

От ноздрите му дим струи, като от врящо гърне и котел.

På dens buk sitter skarpe skår, den gjør spor i dyndet som efter en treskeslede.

Дъхът му въглища запалва и от устата му излиза пламък.

Den får dypet til å koke som en gryte; den får havet til å skumme som en salvekokers kjele.

В шията му обитава сила и ужас танцува пред него.

Efter den lyser dens sti; dypet synes å ha sølvhår.

Слоевете на плътта му са слепени, твърди са на него и не се поклащат.

Det er intet på jorden som er herre over den; den er skapt til ikke å reddes.

Сърцето му е твърдо като камък, твърдо като долен воденичен камък.

Alt som er høit, ser den i øiet; den er en konge over alle stolte dyr.

От надигането му могъщите се ужасяват, стъписват се от страх.

Мечът на този, който излиза насреща му, не устоява, нито копие, нито стрела, нито броня.

Той счита желязото за слама, и бронза — за гнило дърво.

Стрелата не може да го обърне във бяг, камъните на прашката стават на слама за него.

Стрелите се считат за слама и той се смее на дрънченето на копието.

Долните му части са като остри кремъчни отломъци; разпростира следи като от диканя по тинята.

Прави бездната да ври като котел, прави морето като съд за масло.

Дирята след него свети, човек би помислил, че дълбочините са като сиви коси побелели.

На земята няма никой като него, направен да няма страх.

Той гледа всяко високо нещо; цар е над всички синове на гордостта.