Job 29

Og Job blev ved å fremføre sin visdomstale og sa:

И Йов още продължи беседата си и каза:

Å, om jeg hadde det som i fordums måneder, som i de dager da Gud vernet om mig,

О, да бях като в миналите месеци, като в дните, когато Бог ме пазеше,

da hans lampe skinte over mitt hode, da jeg ved hans lys vandret gjennem mørket,

когато светилникът Му светеше на главата ми и с Неговата светлина през мрака ходех;

slik som jeg hadde det i min modne manndoms dager, da Guds vennskap hvilte over mitt telt,

както бях във зрелостта си, и Божият доверен съвет над шатрата ми беше;

da den Allmektige ennu var med mig, og jeg hadde mine barn omkring mig,

когато Всемогъщият бе още с мен и момчетата ми — покрай мен;

da mine føtter badet sig i melk, og berget ved mitt hus lot bekker av olje strømme frem!

когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло!

Når jeg gikk op til porten i byen og inntok mitt sete på torvet,

Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада,

da drog de unge sig unda ved synet av mig, og de gråhårede reiste sig og blev stående;

младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави;

høvdinger lot være å tale og la hånden på sin munn;

първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си;

de fornemme tidde stille, og deres tunge blev hengende ved ganen.

гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им,

Enhver som hørte om mig, priste mig lykkelig, og hver den som så mig, gav mig lovord.

защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше;

For jeg berget armingen som ropte om hjelp, og den farløse som ingen hjelper hadde.

защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.

Den som var sin undergang nær, velsignet mig, og enkens hjerte fikk jeg til å juble.

Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.

Jeg klædde mig i rettferdighet, og den opslo sin bolig i mig; rettsinn bar jeg som kappe og hue.

Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми — за мантия и за тюрбан.

Øine var jeg for den blinde, og føtter var jeg for den halte.

Аз бях очи на слепия, крака на куция.

En far var jeg for de fattige, og ukjente folks sak gransket jeg.

Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.

Jeg knuste den urettferdiges kjever og rev byttet bort fra hans tenner.

Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му.

Jeg tenkte da: I mitt rede skal jeg få dø, og mine dager skal bli tallrike som sand.

Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка,

Min rot skal ligge åpen for vann, og nattens dugg skal falle på mine grener.

коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува,

Min ære blir alltid ny, og min bue forynges i min hånd.

славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми.

Mig hørte de på, de ventet og lyttet i taushet til mitt råd.

Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми.

Når jeg hadde talt, tok de ikke til orde igjen, og min tale dryppet ned over dem.

След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса.

De ventet på min tale som på regn, de åpnet sin munn som for vårregn.

Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд.

Når de var motløse, smilte jeg til dem, og mitt åsyns lys kunde de ikke formørke.

Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат.

Fikk jeg lyst til å gå til dem, da satt jeg der som høvding og tronte som en konge i sin krigerskare, lik en som trøster de sørgende.

Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.