Job 28

Sølvet har jo sin grube, og gullet, som renses, sitt finnested;

Наистина има рудници за сребро и място за пречистване на злато.

jern hentes frem av jorden, og sten smeltes til kobber.

От земята се взема желязо и от камък мед се топи.

De gjør ende på mørket, og inn i de innerste kroker gransker de stener som ligger i det sorte mørke;

Човек е сложил край на тъмнината и издирва скалите докрай в мрака и смъртната сянка.

de bryter en sjakt langt borte fra menneskers bolig; der ferdes de glemt, dypt under menneskers føtter; der henger de og svever langt borte fra mennesker.

Отваря шахта далеч от човешко жилище, в места, забравени от човешки крак, висят и се люлеят, от хората далеч.

Av jorden kommer det brød; men inne i den blir alt veltet om som av ild.

Земята — от нея идва хлябът, а се разравя като огън.

Safiren har sin bolig i dens stener, og gullklumper finnes der.

Скалите й са източника на сапфири и в нея има златен прах —

Ingen rovfugl kjenner stien dit ned, og intet falkeøie har sett den;

път, който хищна птица не познава, нито око на сокол е видяло;

stolte rovdyr har ikke trådt på den, ingen løve har skredet frem over den.

гордите зверове не са стъпвали по него, нито лъвът е минавал над него.

På den hårde sten legger de sin hånd, de velter hele fjell om fra grunnen av.

На кремъка слага ръка, преобръща планините из основи.

I berget sprenger de ganger, og allehånde kostelige ting får de se.

Разсича проломи в скалите, всякакви скъпоценности гледа окото му.

De demmer for dryppet av vannårene og fører skjulte ting frem i lyset.

Заприщва водните жили да не сълзят и изважда скритото на светлина.

Men visdommen hvor skal den finnes? Og hvor har forstanden sin bolig?

Но мъдростта къде се добива? И къде е мястото на разума?

Intet menneske kjenner dens verd, og den finnes ikke i de levendes land.

Човекът не познава стойността й и тя не се намира в земята на живите.

Dypet sier: I mig er den ikke, og havet sier: Den er ikke hos mig.

Бездната казва: Не е в мен. И морето казва: Не е при мен.

Den kan ikke kjøpes for kostelig gull, og dens pris ikke opveies med sølv.

Не може да се даде за нея пречистено злато, ни сребро да се претегли като нейна цена.

Den opveies ikke med Ofirs gull, med den dyre onyks og safir.

Не може се оцени с офирско злато, със скъпоценен оникс и сапфир.

Gull og glass kommer ikke op imot den, og en kan ikke bytte den til sig for kar av fint gull.

Злато или кристал не могат с нея да се мерят, нито да се размени с произведения от чисто злато.

Koraller og krystall kan ikke engang nevnes, og det å eie visdom er bedre enn perler.

Корали и кристали няма даже да се споменат, защото стойността на мъдростта е повече от скъпоценни камъни.

Etiopias topas kommer ikke op imot den; den kan ikke opveies med det reneste gull.

Етиопският топаз не може с нея да се мери, нито може да се оцени тя с чисто злато.

Hvor kommer da visdommen fra? Og hvor har forstanden sin bolig?

Откъде тогава идва мъдростта? И къде е мястото на разума?

Den er dulgt for alle levendes øine, den er skjult for himmelens fugler;

Тя е укрита от очите на всички живи и е скрита от небесните птици.

avgrunnen og døden sier: Bare et frasagn om den er kommet oss for øre.

Авадон и смъртта казват: С ушите си сме чули слух за нея.

Gud kjenner veien til den, og han vet hvor den har sin bolig.

Бог разбира пътя й, Той мястото й знае.

For hans øie når til jordens ender; allting under himmelen ser han.

Понеже Той гледа до краищата на земята и вижда под цялото небе.

Da han fastsatte vindens vekt og gav vannet dets mål,

Щом определи тегло на ветровете и претегли с мярка водите,

da han satte en lov for regnet og en vei for lynstrålen,

когато направи закон за дъжда и пътека за светкавицата на гърма,

da så han visdommen og åpenbarte den, da lot han den stå frem og utforsket den.

тогава Той я видя и я обяви; установи я и също я изследва.

Og han sa til mennesket: Se, å frykte Herren, det er visdom, og å fly det onde er forstand.

И каза на човека: Ето, страхът от Господа, това е мъдрост, отдалечаване от зло е разум.