Job 19

Da tok Job til orde og sa:

Тогава Йов отговори и каза:

Hvor lenge vil I bedrøve min sjel og knuse mig med ord?

Докога ще измъчвате душата ми и с думи ще ме съкрушавате?

Det er nu tiende gang I håner mig og ikke skammer eder ved å krenke mig.

Вече десет пъти стана да ме укорявате, не се срамувате да ме обиждате.

Har jeg virkelig faret vill, da blir min villfarelse min egen sak.

И ако наистина съм съгрешил, грешката ми с мен остава.

Vil I virkelig ophøie eder over mig og vise mig at min vanære har rammet mig med rette?

Ако наистина ще се големеете против мен и ще хвърляте против мен позора ми,

Så vit da at Gud har gjort mig urett og satt sitt garn omkring mig!

знайте тогава, че Бог е изкривил правото ми и с мрежата Си ме е заобиколил.

Se, jeg roper: Vold! - men jeg får intet svar; jeg skriker om hjelp, men det er ingen rett å få.

Ето, аз викам: Неправда! — но няма кой да ме чуе; крещя за помощ, но няма правосъдие.

Min vei har han stengt, så jeg ikke kommer frem, og over mine stier legger han mørke.

Той е преградил пътя ми, така че не мога да мина, и е сложил тъмнина в пътеките ми.

Min ære har han avklædd mig og tatt bort kronen fra mitt hode.

Съблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми.

Han bryter mig ned på alle kanter, så jeg går til grunne, og han rykker op mitt håp som et tre.

Отвсякъде ме съкрушава и аз преминавам; и е изкоренил надеждата ми като дърво.

Han lar sin vrede brenne mot mig og akter mig som sin fiende.

Разпалил е и яростта Си против мен, счита ме като един от враговете Си.

Hans hærflokker kommer alle sammen og rydder sig vei mot mig, og de leirer sig rundt om mitt telt.

Полковете Му настъпват заедно и построяват пътя си срещу мен, разполагат се на стан около шатрата ми.

Mine brødre har han drevet langt bort fra mig, og mine kjenninger er blitt aldeles fremmede for mig.

Отдалечил е от мен братята ми и познатите ми напълно се отчуждиха от мен.

Mine nærmeste holder sig borte, og mine kjente har glemt mig.

Роднините ми ме оставиха и близките ми ме забравиха.

Mine husfolk og mine tjenestepiker akter mig for en fremmed; jeg er en utlending i deres øine.

Домашните ми и слугините ми ме считат за чужд, в очите им съм чужденец.

Kaller jeg på min tjener, så svarer han ikke; med egen munn må jeg bønnfalle ham.

Викам слугата си, но той не отговаря, моля го с устата си.

Min ånde er motbydelig for min hustru, og min vonde lukt for min mors sønner.

Дъхът ми е противен на жена ми и молбите ми — на децата на майчината ми утроба.

Endog barn forakter mig; vil jeg reise mig, så taler de mot mig.

Дори и малките деца ме презират, ставам и те говорят против мен.

Alle mine nærmeste venner avskyr mig, og de jeg elsket, har vendt sig mot mig.

Всичките ми близки се отвращават от мен и онези, които обичам, се обърнаха против мен.

Mine ben trenger ut gjennem min hud og mitt kjøtt, og bare tannhinnen er ennu urørt på mig.

Костите ми залепват за кожата ми и плътта ми, отървах се само с кожата на зъбите си.

Forbarm eder, forbarm eder over mig, I mine venner! For Guds hånd har rørt ved mig.

Съжалете ме, съжалете ме, вие, приятели мои, защото Божията ръка до мен се допря!

Hvorfor forfølger I mig likesom Gud og blir ikke mette av mitt kjøtt?

Защо ме преследвате като Бог и не се насищате с плътта ми?

Men gid mine ord måtte bli opskrevet! Gid de måtte bli optegnet i en bok,

О, да се напишеха думите ми! Да се запишеха в книга!

ja, med jerngriffel og bly for evig bli hugget inn i sten!

Да бяха издълбани на скала навеки с желязна писалка и олово!

Men jeg - jeg vet min gjenløser lever, og som den siste skal han stå frem på støvet.

Защото зная, че е жив Изкупителят ми, и че в последното време ще застане на земята.

Og efterat denne min hud er blitt ødelagt, skal jeg ut fra mitt kjød skue Gud,

И след като изтлее кожата ми, пак от плътта си ще видя Бога,

han som jeg skal skue, mig til gode, han som mine øine skal se og ikke nogen fremmed - mine nyrer tæres bort i mitt liv.

когото сам аз ще видя и моите очите ще гледат, но не като чужденец. Вътрешностите ми вътре в мен топят се.

Når I sier: Hvor vi skal forfølge ham! - I har jo funnet skylden hos mig -

Като казвате: Как ще го гоним? — и че коренът на това се намира в мен —

så frykt for sverdet! For vrede er en synd som er hjemfalt til sverd. Dette sier jeg forat I skal tenke på at det kommer en dom.

тогава бойте се от меча, защото гневът носи наказанието на меча, за да познаете, че има съд.