Job 14

Et menneske, født av en kvinne, lever en kort tid og mettes med uro.

Човекът, роден от жена, е краткотраен и пълен със смущение.

Som en blomst skyter han op og visner, han farer bort som skyggen og holder ikke stand.

Пониква като цвете и се покосява; бяга като сянка и не устоява.

Endog over en sådan holder du dine øine åpne, og mig fører du frem for din domstol!

И върху такъв ли отваряш очите Си и ме довеждаш на съд със Себе Си?

Kunde det bare komme en ren av en uren! Ikke én!

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой!

Når hans dager er fastsatt, hans måneders tall bestemt hos dig, når du har satt ham en grense som han ikke kan overskride,

Тъй като дните му определени са, числото на месеците му при Теб е, поставил си му граници, които той не може да премине —

så vend ditt øie bort fra ham, så han kan ha ro så vidt at han kan glede sig som en dagarbeider ved sin dag!

отвърни от него поглед, за да си почине, докато завърши деня си като наемник.

For treet er det håp; om det hugges, så spirer det igjen, og på nye skudd mangler det ikke;

Защото за дървото има надежда — ако се отсече, отново ще поникне, издънките му няма да престанат.

om dets rot eldes i jorden, og dets stubb dør ut i mulden,

И коренът му ако остарее във земята и пънът му ако умре в пръстта,

så setter det allikevel knopper ved eimen av vannet og skyter grener som et nyplantet tre.

от дъха на водата пак ще покара и ще пусне клончета като новопосадено.

Men når en mann dør, så ligger han der, når et menneske opgir ånden, hvor er han da?

Но човек умира и прехожда; човек издъхва, и къде е?

Som vannet minker bort i en sjø, og som en elv efterhånden blir grunnere og tørker ut,

Както водата изчезва от морето и реката пресъхва и се изсушава,

så legger et menneske sig ned og reiser sig ikke igjen; så lenge himmelen er til, våkner de ikke - de vekkes ikke op av sin søvn.

така човек ляга и не става. Докато небесата не престанат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.

Å om du vilde gjemme mig i dødsriket og skjule mig der til din vrede var over - om du vilde sette mig et tidsmål og så komme mig i hu!

О, да би ме скрил в Шеол, да би ме укрил, докато се отвърне гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мен!

Når en mann dør, lever han da op igjen? Alle min krigstjenestes dager skulde jeg da vente, til min avløsning kom;

Ако човек умре, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде смяната ми.

du skulde da rope, og jeg skulde svare dig; efter dine henders verk skulde du lenges.

Ти ще извикаш и аз ще Ти отговоря; ще пожелаеш делото на ръцете Си.

Men nu teller du mine skritt og akter stadig på min synd.

Защото сега броиш стъпките ми. Не бдиш ли над греха ми?

Forseglet i en pung ligger min brøde, og du syr til over min misgjerning.

Престъплението ми е запечатано в торба и Ти пришиваш върху беззаконието ми.

Men som et fjell faller og smuldres bort, og en klippe flyttes fra sitt sted,

Но планината падайки се разрушава и скалата от мястото си се помества;

som vannet huler ut stener og flommen skyller bort mulden, således gjør du menneskets håp til intet;

води изтриват камъните, пороите им отмиват пръстта на земята; и Ти унищожаваш надеждата на човека.

du overvelder ham for alltid, og han farer bort; du forvender hans åsyn og lar ham fare.

Ти му надвиваш завинаги и той преминава; променяш лицето му и го отпращаш.

Kommer hans barn til ære, da vet han det ikke, og blir de ringeaktet, da blir han det ikke var.

Синовете му достигат до почит, но той не знае; унижават се, но той не разбира за тях.

Bare over ham selv kjenner hans legeme smerte, og bare over ham selv sørger hans sjel.

Само тялото му в него ще боли и душата му във него ще скърби.