Jeremiah 5

Gå omkring i gatene i Jerusalem og se efter og gi akt, søk på torvene om I finner nogen, om det er nogen som gjør rett, som streber efter redelighet! Så vil jeg tilgi byen.

Обходете улиците на Ерусалим и вижте сега, и разберете и потърсете по площадите му дали ще намерите човек, дали има някой, който да върши правда, да търси истина; и Аз ще простя на този град.

Og om de enn sier: Så sant Herren lever, så sverger de allikevel falsk.

Но ако и да казват: Жив е ГОСПОД! — пак лъжливо се кълнат.

Herre! Ser ikke dine øine efter redelighet? Du slo dem, men de kjente ingen smerte; du gjorde ende på dem, de vilde ikke ta imot tukt, de gjorde sitt ansikt hårdere enn sten, de vilde ikke vende om.

ГОСПОДИ, очите Ти не търсят ли истина? Ударил си ги, но не ги заболя; довършил си ги, но не искаха да приемат поправка; втвърдиха лицата си повече от скала, отказаха да се обърнат.

Da sa jeg: Det er bare småfolk; de er uforstandige, for de kjenner ikke Herrens vei, sin Guds rett;

И аз казах: Само простолюдие са, безумни са, защото не знаят пътя на ГОСПОДА и правилата на своя Бог.

jeg vil nu gå til storfolk og tale med dem; for de kjenner Herrens vei, sin Guds rett. Men nettop de har alle sammen brutt åket og sprengt båndene.

Ще отида при големците и ще говоря с тях, защото те знаят пътя на ГОСПОДА и правилата на своя Бог. Но и те всички са строшили ярема, разкъсали са връзките.

Derfor skal løven fra skogen slå dem, ulven fra villmarkene ødelegge dem; leoparden lurer utenfor deres byer, hver den som går ut av dem, skal bli revet i stykker; for mange er deres overtredelser, tallrike deres frafall.

Затова лъв от гората ще ги убие, вълк от степта ще ги изтреби, леопард ще дебне край градовете им; всеки, който излезе оттам, ще бъде разкъсан, защото престъпленията им са много, умножиха се отстъпничествата им.

Hvorfor skulde jeg tilgi dig? Dine barn har forlatt mig og svoret ved guder som ikke er guder; og jeg mettet dem, men de drev hor og flokket sig i skjøgens hus.

Как да ти простя това? Синовете ти Ме оставиха и се кълнат в онези, които не са богове. Наситих ги, а те прелюбодействаха и на тълпи отиваха в домовете на блудниците.

Som velnærte hester er de tidlig på ferde; de vrinsker, hver efter sin næstes hustru.

Похотливи са като охранени коне, всеки цвили след жената на ближния си.

Skulde jeg ikke straffe slikt, sier Herren, eller skulde min sjel ikke hevne sig på et folk som dette?

Няма ли да накажа това? — заявява ГОСПОД. И няма ли да отмъсти душата Ми на такъв народ?

Stig op på dets murer og ødelegg, men gjør ikke helt ende på det! Ta bort dets kvister, de hører ikke Herren til!

Качете се на стените му и събаряйте, но не изтребвайте напълно. Откършете клонките му, защото не са на ГОСПОДА,

For Israels hus og Judas hus har båret sig troløst at imot mig, sier Herren.

защото израилевият дом и юдовият дом постъпиха много невярно към Мен, заявява ГОСПОД.

De har fornektet Herren og sagt: Han er ikke til, og det skal ikke komme nogen ulykke over oss, og sverd og hunger skal vi ikke se,

Отрекоха се от ГОСПОДА и казаха: Не е Той, и няма да ни постигне зло, и меч и глад няма да видим.

og profetene skal bli til vind; for det er ingen som taler i dem. Således skal det gå dem selv.

И пророците са вятър и словото ГОСПОДНО не е в тях. На тях нека стане така!

Derfor sier Herren, hærskarenes Gud, så: Fordi I taler slike ord, se, så gjør jeg mine ord i din munn til en ild og dette folk til ved, og ilden skal fortære dem.

Затова, така казва ГОСПОД, Бог на Войнствата: Затова, че говорите тези думи, ето, Аз ще направя словата Си огън в устата ти, а този народ — дърва, и ще ги пояде.

Se, jeg lar et folk fra det fjerne komme over eder, Israels hus, sier Herren; et kraftig folk er det, et folk fra eldgammel tid, et folk hvis tungemål du ikke kjenner, og hvis tale du ikke skjønner.

Ето, Аз ще доведа върху вас народ отдалеч, доме израилев, заявява ГОСПОД. Народ силен е той, народ старовременен, народ чийто език не знаеш и не разбираш какво говори.

Deres kogger er som en åpen grav, de er alle sammen kjemper.

Колчанът му е като гроб отворен; те всички са силни мъже.

Og de skal fortære din høst og ditt brød, de skal fortære dine sønner og dine døtre, de skal fortære ditt småfe og storfe, de skal fortære ditt vintre og fikentre; dine faste byer som du setter din lit til, skal de bryte ned med sverd.

И ще пояде жетвата ти и хляба ти, ще поядат синовете ти и дъщерите ти; ще пояде стадата ти от дребен и едър добитък; ще пояде лозята ти и смокините ти; ще разбият с меч укрепените ти градове, на които разчиташ.

Men selv i de dager, sier Herren, vil jeg ikke gjøre helt ende på eder.

Но и в онези дни, заявява ГОСПОД, няма да ви изтребя докрай.

Og når I da sier: Hvorfor har Herren vår Gud gjort alt dette mot oss? - da skal du si til dem: Likesom I forlot mig og tjente fremmede guder i eders land, således skal I også tjene fremmede herrer i et land som ikke er eders.

И когато кажете: Защо ГОСПОД, нашият Бог, ни направи всичко това? — тогава им кажи: Както Ме оставихте и служихте на чужди богове в земята си, така ще служите на чужденци в земя, която не е ваша.

Forkynn dette i Jakobs hus og kunngjør det i Juda og si:

Известете това на якововия дом и го прогласете в Юда, и кажете:

Hør dette, du uvettige og uforstandige folk, som har øine, men ikke ser, som har ører, men ikke hører!

Чуйте сега това, глупав и неразумен народе, който има очи, но не вижда, и има уши, но не чува!

Vil I ikke frykte mig, sier Herren, vil I ikke beve for mitt åsyn? Jeg som har satt sanden til grense for havet, til en evig demning som det ikke kan komme over, så om bølgene raser, makter de intet, og om de bruser, kan de ikke komme over den.

От Мен ли не се боите? — заявява ГОСПОД. — И пред Мен ли не треперите, който с вечна наредба съм поставил пясъка за граница на морето и то не я преминава; и вълните му бушуват, но не надделяват, бучат, но не я преминават?

Men dette folk har et trossig og gjenstridig hjerte; de har veket fra ham og er gått bort.

Но този народ има упорито и опърничаво сърце; те отстъпиха и си отидоха.

Og de har ikke sagt i sitt hjerte: La oss frykte Herren vår Gud, som gir regn i rett tid, både høstregn og vårregn, han som holder ved lag for oss den ordning han har fastsatt for høstens uker!

Не казват в сърцето си: Нека се боим сега от ГОСПОДА, своя Бог, който дава дъжд — и ранния и късния на времето му, който пази за нас определените седмици на жетвата!

Eders misgjerninger har gjort at alt dette er kommet i ulag for eder, og eders synder har holdt det gode borte fra eder.

Вашите беззакония отвърнаха тези неща и вашите грехове задържаха от вас доброто.

For det finnes ugudelige blandt mitt folk; de legger sig på lur, likesom fuglefangere dukker sig ned; de setter ut snarer og fanger mennesker.

Защото сред народа Ми се намират безбожни, които причакват, като птицеловци се снишават, залагат примки, ловят хора.

Som et bur er fullt av fugler, således er deres hus fulle av svik; derfor er de blitt store og rike.

Като клетка пълна с птици, така къщите им са пълни с измама; затова се издигнаха и забогатяха.

De er blitt fete, de glinser, de strømmer over av ondt, de dømmer ikke rett i nogen sak, ikke i den farløses sak, så de fremmer den, og fattigfolk hjelper de ikke til deres rett.

Тлъсти са, гладки са, превъзходни са в делата на злото. Не отсъждат дело, делото на сирачето, за да благоденстват, и не отсъждат правото на бедните.

Skulde jeg ikke straffe slikt, sier Herren, skulde min sjel ikke hevne sig på et folk som dette?

Няма ли да накажа за това? — заявява ГОСПОД. Няма ли да отмъсти душата Ми на такъв народ като този?

Forferdelige og gruelige ting skjer i landet;

Удивително и ужасяващо нещо стана в земята:

profetene profeterer løgn, og prestene styrer efter deres råd, og mitt folk vil gjerne ha det således. Men hvad vil I gjøre når enden på dette kommer?

Пророците пророкуват лъжливо и свещениците властват чрез тях; и народът Ми така обича. А какво ще правите накрая на всичко това?