James 3

Mine brødre! ikke mange av eder bli lærere, eftersom I vet at vi skal få dess tungere dom!

Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-строга присъда.

For vi snubler alle sammen i mange ting; den som ikke snubler i tale, han er en fullkommen mann, i stand til også å holde hele legemet i tømme.

Защото ние всички грешим в много неща; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.

Når vi legger bissel i munnen på hestene, forat de skal lyde oss, så styrer vi og hele deres legeme.

Ето, ние слагаме юзди в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло.

Se, også skibene, enda de er så store og drives av sterke vinder, styres dog av et lite ror dit styrmannen vil ha dem.

Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и да се тласкат от силни ветрове, пак с много малко кормило се обръщат накъдето желае кормчията.

Så er og tungen et lite lem, og taler dog store ord. Se, en liten ild, hvor stor en skog den setter i brand!

Така и езикът е малка част, но с големи неща се хвали. Ето, съвсем малък огън, а колко голяма гора запалва!

Også tungen er en ild; som en verden av urettferdighet står tungen blandt våre lemmer; den smitter hele legemet og setter livets hjul i brand, og settes selv i brand av helvede.

И езикът е огън, светът на неправдата. Между нашите части езикът е, който опетнява цялото тяло и запалва колелото на живота, а сам той се запалва от пъкъла.

For all natur, både i dyr og i fugler, både i ormer og i sjødyr, temmes og er blitt temmet av den menneskelige natur;

Защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството;

men tungen kan intet menneske temme, det ustyrlige onde, full av dødelig gift.

но езика никой човек не може да укроти; неудържимо зло е, пълен със смъртоносна отрова.

Med den velsigner vi Herren og Faderen, og med den forbanner vi menneskene, som er skapt efter Guds billede.

С него благославяме Бога и Отца и с него кълнем хората, създадени по Божие подобие!

Av samme munn utgår velsignelse og forbannelse. Mine brødre! dette må ikke være så.

От същите уста излизат и благословение, и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така.

Gir vel kilden av samme opkomme søtt og beskt vann?

Изворът изпуска ли от същото отверстие и сладка, и горчива вода?

Kan vel et fikentre, mine brødre, bære oljebær, eller et vintre fiken? Heller ikke kan en salt kilde gi søtt vann.

Възможно ли е, братя мои, смокинята да роди маслини или лозата – смокини? Така също и солен извор не може да дава сладка вода.

Hvem er vis og forstandig blandt eder? Han vise ved god ferd sine gjerninger i visdoms saktmodighet!

Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва чрез своето добро поведение делата си в кротостта на мъдростта.

Men har I besk avind og trettesyke i eders hjerter, da ros eder ikke mot sannheten og lyv ikke mot den!

Но ако в сърцата си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината.

Denne visdom kommer ikke ovenfra, men er jordisk, sanselig, djevelsk;

Това не е мъдрост, която слиза от горе, а е земна, плътска, дяволска;

for hvor der er avind og trettesyke, der er urede og alt det som ondt er.

защото, където има завист и свадливост, там има неуредици и всякакво зло.

Men den visdom som er ovenfra, er først og fremst ren, dernæst fredsommelig, rimelig, eftergivende, full av barmhjertighet og gode frukter, uten tvil, uten skrømt.

Но мъдростта, която е от горе, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.

Men rettferdighets frukt såes i fred for dem som holder fred.

А плодът на правдата се сее в мир от миротворците.