Isaiah 5

Jeg vil synge om min elskede, synge min venns sang om hans vingård. Min venn hadde en vingård på en fruktbar haug.

Сега ще пея на възлюбения си, песен на обичния си за лозето Му. Възлюбеният ми имаше лозе на много тлъст хълм.

Og han gravde den om og renset den for sten og plantet edle vintrær i den og bygget et tårn i dens midte og hugg også ut en perse i den; og han ventet at den skulde bære gode druer, men den bar ville.

Окопа го, очисти го от камъните и го насади с избрана лоза, построи сред него кула, изкопа в него и лин. И очакваше да роди грозде, но то роди киселици.

Og nu, I Jerusalems innbyggere og Judas menn, døm mellem mig og min vingård!

И сега, ерусалимски жители и юдови мъже, съдете, моля, между Мен и лозето Ми!

Hvad var det mere å gjøre med min vingård, som jeg ikke har gjort med den? Hvorfor bar den ville druer når jeg ventet at den skulde bære gode?

Какво още можеше да се направи за лозето Ми, което не му направих? Защо очаквах да роди грозде, а то роди киселици?

Så vil jeg nu la eder vite hvad jeg vil gjøre med min vingård: Jeg vil ta bort dens gjerde, så den blir avgnaget; jeg vil rive ned dens mur, så den blir nedtrådt.

И сега, ето, ще ви известя какво ще направя на лозето Си: ще махна оградата му и то ще се похаби; ще съборя стената му и то ще бъде потъпкано.

Og jeg vil la den ligge øde; den skal ikke skjæres og ikke hakkes, så den skyter op i torn og tistel, og skyene vil jeg byde at de ikke skal la regn falle på den.

И ще го запустя — няма да бъде подрязано, нито прекопано и ще обрасне с тръни и бодили. Ще заповядам и на облаците да не валят дъжд над него.

For Herrens, hærskarenes Guds vingård er Israels hus, og Judas menn hans kjæreste plantning; og han ventet rett, men se, der er blodsutgydelse; han ventet rettferdighet, men se, der er skrik.

Защото лозето на ГОСПОДА на Войнствата е израилевият дом и юдовите мъже са насаждението, което Го радва. И Той очакваше правосъдие, но ето, кръвопролитие; очакваше правда, но ето, писък.

Ve eder som legger hus til hus og mark til mark, inntil det ikke er mere rum tilbake, så I blir boende alene i landet.

Горко на онези, които прибавят къща към къща, и събират нива с нива, докато не остане място и си направите да живеете сами сред земята!

I mine ører lyder det fra Herren, hærskarenes Gud: Sannelig, mange hus skal bli øde, store og gode hus skal stå tomme;

ГОСПОД на Войнствата ми говори в ушите: Наистина многото къщи ще останат пусти, големите и хубавите домове — без жители;

for en vingård på ti dagers plogland skal gi en bat, og en homers utsæd skal gi en efa.

защото десет акра лозе ще дадат един ват вино, и един кор семе ще даде една ефа плод.

Ve dem som står tidlig op om morgenen og jager efter sterk drikk, som sitter langt utover aftenen, glødende av vin!

Горко на онези, които подраняват сутрин, за да търсят спиртно питие и продължават до късно вечер, докато ги разпали виното!

Citar og harpe, pauke og fløite og vin har de i sine drikkelag; men Herrens verk ser de ikke, og hans henders gjerning har de ikke øie for.

И с арфа и лира, с тъпан и свирка, и с вино са техните пирове, но не се взират в делото на ГОСПОДА и не виждат действието на ръцете Му.

Derfor blir mitt folk bortført uforvarende, dets stormenn lider hunger, og dets larmende hop vansmekter av tørst.

Затова Моят народ е откаран в плен — от липса на знание. И почитаните им мъже умират от глад и множеството им съхне от жажда.

Derfor blir dødsriket ennu grådigere og spiler op sin munn umåtelig, og ned farer byens fornemme og dens larmende hop og dens buldrende sverm og alle som jubler i den.

Затова Шеол е разширил гърлото си и отворил безмерно устата си и в него слизат славата му и множеството му, и великолепието му, и онези, които се веселят в него.

Og mennesket blir bøiet, og mannen ydmyket, og de overmodiges øine blir ydmyket.

И приведе се обикновеният човек и сниши се издигнатият мъж; и очите на гордите се снишават.

Og høi blir Herren, hærskarenes Gud, ved dommen, og den hellige Gud viser sig hellig ved rettferdighet.

А ГОСПОД на Войнствата се възвишава в правосъдие; и Бог, Светият, се освещава в правда.

Og lam skal beite der som på sin egen mark, og de rikes jord legges øde og fortæres av fremmede.

И агнетата ще пасат там като в пасбищата си, чужденци ще поядат запустелите места на тлъстите.

Ve dem som drar på misgjerningen med løgnens tauger og på synden som med vognrep,

Горко на онези, които притеглят беззаконието с въжета от суета, и греха — като с ремъци на колесница;

de som sier: La ham skynde sig, la ham haste med sin gjerning, så vi kan få se den! La det råd som Israels Hellige har tatt, nærme sig, la det komme, så vi kan lære det å kjenne!

които казват: Нека побърза, нека ускори делото Си, да го видим! И нека приближи и дойде възнамеряваното от Светия Израилев, да го разберем!

Ve dem som kaller det onde godt og det gode ondt, som gjør mørke til lys og lys til mørke, som gjør bittert til søtt og søtt til bittert!

Горко на онези, които наричат злото добро, а доброто зло; които слагат тъмнина за светлина и светлина за тъмнина; които слагат горчиво за сладко и сладко за горчиво!

Ve dem som er vise i egne øine og forstandige i egne tanker!

Горко на онези, които са мъдри в очите си, и които са разумни пред себе си!

Ve dem som er helter til å drikke vin og dyktige til å blande sterk drikk,

Горко на онези, които са юнаци да пият вино и силни да размесват спиртно питие;

de som for gave gir rett til den som har urett, og tar retten fra de rettferdige!

които за дарове оправдават беззаконния и отнемат от праведния правото му!

Derfor, som ilden fortærer halm, og høi synker sammen i luen, så skal deres rot råtne, og deres blomst fare op som støv; for de har forkastet Herrens, hærskarenes Guds lov og foraktet Israels Helliges ord.

Затова, както огнен език пояжда плявата и както сламата се губи в пламъка, така и техният корен ще стане като гнилота и цветът им ще отлети като прах, защото отхвърлиха закона на ГОСПОДА на Войнствата и презряха словото на Светия Израилев.

Derfor optendes Herrens vrede over hans folk, og han rekker ut sin hånd mot det og slår det, så fjellene bever, og likene ligger som skarnet midt på gatene. Men med alt dette vender hans vrede ikke tilbake, og ennu er hans hånd rakt ut.

Затова гневът на ГОСПОДА пламна против народа Му и Той простря ръката Си против него и го порази. И планините потрепериха и труповете им станаха като боклук сред пътищата. При всичко това гневът Му не се отвърна и ръката Му е още простряна.

Og han løfter et banner for hedningefolkene langt borte og piper fienden hit fra jordens ende; og se, hastig og lett kommer han.

И Той ще издигне знаме за народите от далеч и ще подсвирне на живеещия на край земята; и ето, той ще дойде скоро, бързо.

Der er ingen trett og ingen som snubler blandt dem, ingen som blunder eller sover; beltet om lendene går ikke op, og ingen skorem sønderrives.

Никой в него не е изморен, нито се спъва, никой не задрямва, не заспива, поясът на кръста им не се разпасва и ремък на обувките им не се скъсва.

Fiendens piler er hvesset, og alle hans buer spent; hans hesters hover kan lignes med flintesten, og hans vognhjul er som stormvinden.

Стрелите му са остри, всичките му лъкове опънати, копитата на конете му се считат като кремък, а колелата му — като вихрушка.

Hans brøl er som løvinnens, han brøler som de unge løver og brummer og griper sitt rov og bærer det bort, og der er ingen som redder.

Ревът му е като лъвица, реве като младите лъвове; ръмжи, сграбчва лова и го завлича и няма кой да го спаси.

Og det bruser over det på den dag, likesom havet bruser; og skuer en til jorden, se, da er det mørke! Trengsel og lys! Det blir mørkt på dets skydekte himmel.

И ще ръмжи над него в онзи ден като бученето на морето. И ако се погледне към земята, ето, тъмнина и скръб, и светлината в облаците й е помрачена.