Hebrews 10

For da loven bare har en skygge av de kommende goder, men ikke selve billedet av tingene, så kan den aldri ved de offer som de hvert år alltid på ny bærer frem, gjøre dem fullkomne som kommer frem med dem.

Защото законът, съдържайки в себе си само сянката на бъдещите добрини, а не самия образ на нещата, не може никога чрез едни и същи жертви, които непрекъснато се принасят, година след година, да направи съвършени онези, които пристъпват да жертват.

Ellers vilde de jo ha ophørt med å frembære dem, da de ofrende ikke lenger vilde ha synder på samvittigheten når de en gang var renset.

В противен случай не би ли престанало принасянето на жертвите, защото тези, които ги принасят, веднъж очистени, не биха имали вече никакво съзнание за грехове?

Men ved dem kommer hvert år en minnelse om synder;

Но чрез тези жертви греховете всяка година се напомнят;

for det er umulig at blod av okser og bukker kan bortta synder.

защото не е възможно кръвта от юнци и от козли да отстрани греховете.

Derfor sier han idet han treder inn i verden: Offer og gave vilde du ikke ha, men et legeme laget du for mig;

Затова Христос, като влиза в света, казва: ?Жертва и принос не си поискал, но приготвил си Ми тяло;

brennoffer og syndoffer hadde du ikke lyst til.

всеизгаряния и жертви за грях не са Ти угодни.

Da sa jeg: Se, jeg kommer - i bokrullen er det skrevet om mig - for å gjøre, Gud, din vilje.

Тогава казах: Ето, дойдох – в свитъка на книгата е писано за Мен – да изпълня Твоята воля, о, Боже.“

Idet han først sier: Offer og gaver og brennoffer og syndoffer vilde du ikke ha og hadde du ikke lyst til - og de bæres dog frem efter loven -

Като казва първо: ?Жертви и приноси, и всеизгаряния, и жертви за грях не си поискал, нито са Ти угодни“ – които се принасят според закона –

så har han derefter sagt: Se, jeg kommer for å gjøre din vilje. Han tar det første bort for å innsette det annet,

а после казва: ?Ето, дойдох да изпълня волята Ти“, Той отменя първото, за да постанови второто;

og ved denne vilje er vi helliget ved ofringen av Jesu Kristi legeme en gang for alle.

според която воля ние сме осветени чрез принасянето на тялото на Иисус Христос веднъж завинаги.

Og hver prest står daglig og gjør tjeneste og bærer mange ganger frem de samme offer, som dog aldri kan bortta synder;

И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти едни и същи жертви, които никога не могат да отмахнат греховете;

men han har frembåret ett offer for synder og har derefter for alltid satt sig ved Guds høire hånd,

но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога;

og nu venter han bare på at hans fiender skal legges til skammel for hans føtter;

и оттогава насам чака, докато враговете Му се положат за Негово подножие.

for med ett offer har han for alltid gjort dem fullkomne som blir helliget.

Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават.

Men det vidner og den Hellige Ånd for oss; for efterat han har sagt:

И Светият Дух също ни свидетелства за това; защото, след като е казал преди това:

Dette er den pakt som jeg vil oprette med dem efter hine dager, så sier Herren: Jeg vil gi mine lover i deres hjerter, og jeg vil skrive dem i deres sinn,

?Ето заветът, който ще направя с тях след онези дни, казва Господ: ще положа законите Си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им“; и после добавя:

og deres synder og deres overtredelser vil jeg ikke mere komme i hu.

?И греховете им и беззаконията им няма да помня вече.“

Men hvor det er forlatelse for dem, der trenges ikke mere noget offer for synd.

А където има прощение за тези неща, там няма вече принос за грях.

Da vi altså, brødre, i Jesu blod har frimodighet til å gå inn i helligdommen,

И така, братя, като имаме дръзновение да влезем в светилището чрез кръвта на Иисус,

som han har innvidd oss en ny og levende vei til gjennem forhenget, det er hans kjød,

през един нов и жив път, който Той е открил за нас през завесата, тоест плътта Си,

og da vi har en stor prest over Guds hus,

и като имаме велик Свещеник над Божия дом,

så la oss trede frem med sanndru hjerte i troens fulle visshet, renset på hjertene fra en ond samvittighet og tvettet på legemet med rent vann;

нека пристъпваме с истинно сърце в пълна увереност на вярата, след като сърцата ни са били поръсени, за да се очистят от зла съвест, и тялото ни е било измито в чиста вода;

la oss holde uryggelig fast ved bekjennelsen av vårt håp - for han er trofast som gav løftet -

нека държим неотстъпно изповядването на надеждата, защото е верен Този, който е дал обещанието;

og la oss gi akt på hverandre, så vi opgløder hverandre til kjærlighet og gode gjerninger,

и нека внимаваме един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела,

og ikke forlater vår egen forsamling, som nogen har for skikk, men formaner hverandre, og det så meget mere som I ser dagen nærme sig.

като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и то толкова повече, колкото повече виждате, че Денят наближава.

For synder vi med vilje efter å ha lært sannheten å kjenne, da er det ikke mere tilbake noget offer for synder,

Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме приели познаването на истината, не остава вече никаква жертва за грехове,

men bare en forferdelig gru for dom og en nidkjærhetens brand som skal fortære de gjenstridige.

а едно страшно очакване на съда и на едно огнено негодувание, което ще изпояде противниците.

Har nogen brutt Mose lov, da dør han uten barmhjertighet på to eller tre vidners ord;

Ако някой, който е престъпил закона на Мойсей, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели,

hvor meget verre straff tror I da den skal aktes verd som har trådt Guds Sønn under føtter og ringeaktet paktens blod, som han blev helliget ved, og har hånet nådens Ånd?

то колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е счел за просто нещо кръвта на завета, с която е бил осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

Vi kjenner jo ham som har sagt: Mig hører hevnen til, jeg vil gjengjelde, og atter: Herren skal dømme sitt folk.

Защото познаваме Този, който е казал: ?Мое е възмездието, Аз ще отплатя“; и пак: ?Господ ще съди народа Си.“

Det er forferdelig å falle i den levende Guds hender.

Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.

Men kom i hu de gamle dager, da I, efter å være blitt oplyst, utholdt en stor strid i lidelser,

Припомняйте си също предишните дни, когато, след като бяхте просветлени, издържахте голяма борба от страдания,

idet I dels blev til et skuespill ved hån og trengsler, dels led med dem som hadde det således.

когато понякога бяхте публично опозорявани с хули и оскърбления, а понякога – като съучастници на тези, които страдаха така.

For også fangene hadde I medynk med, og fant eder med glede i at eders gods blev røvet, da I visste at I selv hadde en bedre og blivende eiendom.

Защото вие не само страдахте заедно с онези, които бяха в окови, но и посрещахте с радост разграбването на имота си, знаейки, че вие си имате по-добър и траен имот.

Kast derfor ikke bort eders frimodighet, som har stor lønn!

И така, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

For I trenger til tålmod, forat I, når I har gjort Guds vilje, kan opnå det som er lovt.

Защото се нуждаете от търпение, така че след като извършите Божията воля, да получите обещаното.

For ennu er det bare så kort en stund, så kommer han som komme skal, og han skal ikke dryge;

Защото още твърде малко време и ще дойде Този, който има да дойде, и няма да се забави.

men den rettferdige, ved tro skal han leve, og dersom han unddrager sig, har min sjel ikke lyst til ham.

?А Моят праведник ще живее чрез вяра“; и ?ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.“

Men vi er ikke av dem som unddrager sig til fortapelse, vi er av dem som tror til sjelens frelse.

Ние обаче не сме от онези, които се дърпат назад и се погубват, а от тези, които вярват и душата им се спасява.