Genesis 29

Så gav Jakob sig atter på veien og drog til Østens barns land.

И Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.

Og da han så sig omkring, fikk han se en brønn på marken, og ved den lå det tre flokker småfe. for av denne brønn vannet de feet; men stenen som lå over brønnens åpning, var stor.

И видя, и ето, кладенец на полето, и там три стада овце, които почиваха при него, защото от онзи кладенец пояха стадата. А върху отвора на кладенеца имаше голям камък.

Der samlet alle feflokkene sig, og gjæterne veltet stenen fra brønnens åpning og vannet småfeet, og så la de stenen tilbake på sitt sted, over brønnens åpning.

И когато всичките стада се събираха там, отместваха камъка от отвора на кладенеца и напояваха овцете, и после пак слагаха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.

Jakob spurte dem: Mine brødre, hvor er I fra? De svarte: Vi er fra Karan.

И Яков каза на овчарите: Братя, откъде сте? А те казаха: От Харан сме.

Så spurte han dem: Kjenner I Laban, sønn til Nakor? De svarte: Ja, vi kjenner ham.

И им каза: Познавате ли Лаван, сина на Нахор? Отговориха: Познаваме го.

Da spurte han dem: Står det vel til med ham? De svarte: Ja, det gjør det, og se, der kommer hans datter Rakel med småfeet.

И им каза: Здрав ли е? А те казаха: Здрав е, и ето, дъщеря му Рахил идва с овцете.

Da sa han: Det er jo ennu høi dag, det er ennu ikke tid til å samle buskapen; vann småfeet og gå avsted igjen og gjæt!

А той каза: Ето, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът, напойте овцете и идете да ги пасете.

Men de sa: Det kan vi ikke før alle feflokkene er samlet, og stenen blir veltet fra brønnens åpning; da vanner vi småfeet.

А те казаха: Не можем, докато не се съберат всичките стада; тогава отместват камъка от отвора на кладенеца и напояваме овцете.

Mens han ennu talte med dem, kom Rakel med sin fars småfe; for det var hun som gjætte.

Докато той още говореше с тях, дойде Рахил с овцете на баща си, защото тя ги пасеше.

Og da Jakob så Rakel, sin morbror Labans datter, og så småfeet som hørte hans morbror til, gikk han frem og veltet stenen fra brønnens åpning og vannet sin morbror Labans småfe.

А когато Яков видя Рахил, дъщерята на вуйчо си Лаван, и овцете на вуйчо си Лаван, Яков се приближи и отмести камъка от отвора на кладенеца и напои овцете на вуйчо си Лаван.

Og Jakob kysset Rakel og brast i gråt.

И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.

Og Jakob fortalte Rakel at han var hennes fars frende, og at han var sønn til Rebekka; da sprang hun avsted og fortalte det til sin far.

И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й, и че е син на Ревека, а тя изтича и каза на баща си.

Da nu Laban fikk høre om Jakob, sin søstersønn, løp han ham i møte og omfavnet ham og kysset ham og førte ham inn i sitt hus; og han fortalte Laban alt det som hadde hendt.

А Лаван, като чу за Яков, сестриния си син, изтича да го посрещне. И го прегърна, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа всичко на Лаван.

Da sa Laban til ham: Sannelig, vi er av samme kjød og blod. Og han blev hos ham en måneds tid.

И Лаван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.

Så sa Laban til Jakob: Skulde du tjene mig for intet, fordi om du er min frende? Si mig hvad du vil ha i lønn!

След това Лаван каза на Яков: Нима като си ми брат, ще ми работиш безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата.

Nu hadde Laban to døtre, den eldste hette Lea, og den yngste hette Rakel.

А Лаван имаше две дъщери. Името на по-голямата беше Лия, а името на по-малката — Рахил.

Lea hadde matte øine; men Rakel var vakker av skapning og vakker å se til.

На Лия очите не бяха здрави, а Рахил имаше хубава снага и беше хубава на глед.

Og Jakob hadde Rakel kjær; derfor sa han: Jeg vil tjene dig syv år for Rakel, din yngste datter.

И Яков обикна Рахил и каза: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.

Laban svarte: Det er bedre at jeg gir henne til dig, enn at jeg gir henne til en annen mann; bli hos mig!

И Лаван каза: По-добре да я дам на теб, отколкото да я дам на друг мъж. Живей при мен.

Så tjente Jakob i syv år for Rakel; og disse år syntes han var nogen få dager, fordi han hadde henne kjær.

И така, Яков работи за Рахил седем години, но поради любовта му към нея те му се видяха като няколко дни.

Derefter sa Jakob til Laban: La mig nu få min hustru, for min tid er ute, og jeg vil gå inn til henne.

След това Яков каза на Лаван: Дай жена ми, защото дойде време да вляза при нея.

Da samlet Laban alle menn der på stedet og gjorde et gjestebud.

И така, Лаван събра всичките мъже от това място и даде угощение.

Og om aftenen tok han sin datter Lea og førte henne inn til ham, og han gikk inn til henne.

А вечерта взе дъщеря си Лия и му я доведе, и той влезе при нея.

Og Laban gav sin trælkvinne Silpa til sin datter Lea som trælkvinne.

И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.

Men om morgenen - se, da var det Lea. Da sa han til Laban: Hvad er det du har gjort mot mig? Var det ikke for Rakel jeg tjente hos dig? Hvorfor har du sveket mig?

И на сутринта, ето че беше Лия. И Яков каза на Лаван: Какво е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?

Laban svarte: Det er ikke skikk her hos oss å gi den yngste bort før den eldste.

А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди първородната.

La nu Leas bryllups-uke gå til ende, så vil vi også gi dig den andre, hvis du vil tjene hos mig i syv år til.

Свърши сватбената седмица с тази, и ще ти дадем и онази за работата, която ще ми вършиш още седем години.

Og Jakob gjorde så, og han lot bryllups-uken gå til ende. Da gav han ham sin datter Rakel til hustru.

И Яков направи така. Свърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.

Og Laban gav sin trælkvinne Bilha til sin datter Rakel som trælkvinne.

И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.

Så gikk han også inn til Rakel, og han holdt mere av Rakel enn av Lea. Siden tjente han ennu syv år til hos Laban.

И Яков влезе и при Рахил и обикна и Рахил повече от Лия. И работи на Лаван още седем години.

Da Herren så at Lea blev tilsidesatt, åpnet han hennes morsliv; men Rakel var barnløs.

А ГОСПОД, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й. А Рахил беше бездетна.

Og Lea blev fruktsommelig og fødte en sønn, og hun kalte ham Ruben; for hun sa: Herren har sett til mig i min ulykke; nu vil min mann elske mig.

И така, Лия забременя и роди син, и го нарече Рувим, защото си казваше: ГОСПОД погледна на нещастието ми, сега мъжът ми ще ме обикне.

Og hun blev atter fruktsommelig og fødte en sønn og sa: Herren har hørt at jeg var tilsidesatt; derfor har han gitt mig også denne sønn. Så kalte hun ham Simeon.

И пак забременя и роди син, и каза: Понеже чу ГОСПОД, че не съм обичана, затова ми даде и този. И го нарече Симеон.

Og hun blev atter fruktsommelig og fødte en sønn og sa: Nu må vel endelig min mann holde sig til mig, for jeg har født ham tre sønner. Derfor kalte de ham Levi.

И пак забременя и роди син, и каза: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мен, защото му родих трима сина. Затова го нарече Леви.

Og hun blev atter fruktsommelig og fødte en sønn og sa: Nu vil jeg prise Herren. Derfor kalte hun ham Juda. Så fikk hun ikke flere barn da.

И пак забременя и роди син, и каза: Този път ще славословя ГОСПОДА. Затова го нарече Юда. И престана да ражда.