Ezekiel 1

Det skjedde i det trettiende år, i den fjerde måned, på den femte dag i måneden, mens jeg var blandt de bortførte ved elven Kebar, at himmelen åpnedes, og jeg så syner fra Gud.

В тринадесетата година, в четвъртия месец, на петия ден от месеца, когато бях сред пленниците при рЕката Ховар, се отвориха небасета и видях Божии видения.

På den femte dag i måneden - det var det femte år efterat kong Jojakin var blitt bortført -

На петия ден от месеца, а годината беше петата от пленяването на цар Йоахин,

da kom Herrens ord til presten Esekiel, Busis sønn, i kaldeernes land ved elven Kebar, og Herrens hånd kom der over ham.

ГОСПОДНОТО слово беше изрично към свещеника Езекиил, сина на Вузи, в халдейската земя, при рЕката Ховар; и там ръката на ГОСПОДА беше върху него.

Og jeg så, og se, en stormvind kom fra nord, en stor sky med stadig luende ild; en strålende glans omgav den, og midt i den, midt i ilden, viste det sig noget som så ut som blankt metall.

И видях, и ето, бурен вятър идваше от север, голям облак и бляскащ пробягващ огън, а около него — сияние; а от средата му имаше нещо, което изглеждаше като блестящ метал, от средата на огъня.

Og midt i den viste det sig noget som lignet fire livsvesener, som så således ut: De hadde et menneskes skikkelse,

И отсред него — подобие на четири живи същества; и това беше видът им — те бяха подобни на човек.

og hvert av dem hadde fire ansikter og hvert av dem fire vinger.

И всяко имаше четири лица и всяко от тях имаше четири криле.

Deres ben var rette, og deres fotblad var som kloven på en kalv, og de blinket likesom skinnende kobber.

Краката им бяха прави крака и стъпалото на краката им беше като стъпалото на крак на теле. И искряха, както изглежда полиран бронз.

Og de hadde menneskehender under vingene på alle fire sider, og alle fire hadde ansikter og vinger.

И имаха човешки ръце под крилете си на четирите си страни; и четирите имаха лицата си и крилете си.

Deres vinger rørte ved hverandre; de vendte sig ikke når de gikk; hvert av dem gikk rett frem.

Крилете им бяха съединени едно с друго; не се обръщаха като вървяха, всяко вървеше право пред себе си.

Og deres ansikt lignet et menneskeansikt, og løveansikt hadde de alle fire på høire side, og okseansikt hadde de alle fire på venstre side, og ørneansikt hadde de også alle fire.

А видът на лицата им беше като човешко лице; и четирите имаха лице на лъв отдясно; и четирите имаха лице на вол отляво; и четирите имаха лице на орел.

Således var deres ansikter. Og deres vinger stod ut fra hverandre oventil; hvert av dem hadde to vinger som rørte ved det andre, og to som dekket deres legemer.

И лицата им и крилете им бяха прострени нагоре; всяко имаше две криле, свързани едно с друго, и две, които покриваха телата им.

Og hvert av dem gikk rett frem; dit hvor ånden vilde gå, gikk de; de vendte sig ikke når de gikk.

И вървяха всяко право пред себе си; накъдето искаше да отиде Духът, там вървяха; не се обръщаха, като вървяха.

Og livsvesenenes utseende var likt glør, som brente likesom bluss; ilden fór om imellem livsvesenene, og den hadde en strålende glans, og det gikk lyn ut av ilden.

И сред живите същества имаше нещо на вид като запалени огнени въглени, като вида на факли, нещо, което се стрелкаше между живите същества; огънят блестеше и светкавица излизаше от огъня.

Og livsvesenene fór frem og tilbake likesom lynglimt.

И живите същества тичаха и се връщаха, така че изглеждаха като светкавици.

Og jeg så livsvesenene, og se, det var et hjul på jorden ved siden av hvert av livsvesenene, og de vendte ut mot fire sider.

А гледах живите същества и ето, имаше по едно колело на земята при живите същества, за четирите им лица.

Hjulene så ut som om de var gjort av noget som lignet krysolitt, og alle fire var lik hverandre, og det så ut som om de var gjort således at det ene hjul var inne i det andre.

Видът на колелата и направата им изглеждаше като хрисолит; и четирите имаха един и същ вид, а видът им и направата им бяха като на колело в колело.

Til alle fire sider gikk de når de gikk; de vendte sig ikke når de gikk.

Когато вървяха, вървяха към четирите си страни, не се обръщаха, когато вървяха.

Hjulringene var høie og fryktelige, og de var fulle av øine rundt omkring på alle de fire hjul.

А венците на колелата им бяха високи и страшни; и венците на колелата на четирите бяха отвсякъде пълни с очи.

Og når livsvesenene gikk, så gikk hjulene ved siden av dem, og når livsvesenene hevet sig op fra jorden, så hevet også hjulene sig.

И когато вървяха живите същества, и колелата вървяха до тях; и когато се издигаха живите същества от земята, и колелата се издигаха.

Hvor ånden vilde gå, gikk de, nettop dit hvor ånden vilde gå; og hjulene hevet sig ved siden av dem, for livsvesenenes ånd var i hjulene.

Накъдето искаше да отиде Духът, вървяха и те, натам, накъдето Духът искаше да отиде. И колелата се издигаха до тях, защото духът на живото същество беше в колелата.

Når livsvesenene gikk, så gikk også de, og når de stod, så stod også de, og når de hevet sig op fra jorden, så hevet hjulene sig ved siden av dem, for livsvesenenes ånd var i hjulene.

При вървенето им вървяха и при спирането им спираха, и при издигането им от земята и колелата се издигаха до тях, защото духът на живото същество беше в колелата.

Og over livsvesenenes hoder var det noget som lignet en hvelving, som blendende krystall å se til, utspent ovenover deres hoder.

А над главите на живите същества имаше нещо подобно на свод, което изглеждаше като страховит леден кристал, разпрострян над главите им отгоре.

Og under hvelvingen stod deres vinger rett ut, så de rørte ved hverandre; hvert av dem hadde på begge sider to vinger som dekket deres legemer.

А под свода крилете им бяха право насочени едно срещу друго; всяко същество имаше две, които ги покриваха, и всяко имаше две, които им покриваха телата им.

Og når de gikk, hørte jeg lyden av deres vinger; det var som lyden av store vann, som den Allmektiges røst, et bulder som bulderet av en leir; når de stod, senket de sine vinger.

И като вървяха, чувах шума на крилете им като шум на големи води, като гласа на Всемогъщия, шум на брожение, като шум на военен стан. Когато спираха, спускаха крилете си.

Og det lød en røst ovenover hvelvingen som var over deres hode; når de stod, senket de sine vinger.

И идваше глас отгоре над свода, който беше над главите им. Като спираха, спускаха крилете си.

Og ovenover hvelvingen som var over deres hode, var det noget som så ut til å være av safirsten, og som lignet en trone, og ovenpå det som lignet en trone, var det en skikkelse, som et menneske å se til.

И над свода, който беше над главите им, имаше нещо подобно на престол, на вид като камък сапфир; и на подобието на престола имаше нещо подобно на вид като човек, отгоре върху него.

Og jeg så noget som lignet blankt metall, å se til som ild, med en ring av lys omkring fra der hvor hans lender syntes å være, og opover. Og fra der hvor hans lender syntes å være, og nedover så jeg noget som så ut som ild, og den var omgitt av en strålende glans;

И видях нещо, изглеждащо като блестящ метал, на вид като огън вътре в него отвсякъде; от това, което на вид бяха хълбоците му, и нагоре, и от това, което на вид бяха хълбоците му, и надолу видях нещо на вид като огън, а около него — сияние.

likesom synet av buen i skyen på en regndag, således var synet av glansen rundt omkring. Således så Herrens herlighet ut, slik som den viste sig for mig. Og da jeg så det, falt jeg på mitt ansikt og hørte røsten av en som talte.

Какъвто е видът на дъгата в облака в дъждовен ден, такъв беше видът на сиянието наоколо. Това беше видът на подобието на ГОСПОДНАТА слава. И видях и паднах на лицето си, и чух глас да говори.