Ecclesiastes 3

Alt har sin tid, og en tid er der satt for hvert foretagende under himmelen.

Има време за всяко нещо и определено време за всяко намерение под небето:

Å fødes har sin tid og å dø har sin tid, å plante har sin tid og å rykke op det som er plantet, har sin tid;

време за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване на насаденото;

å drepe har sin tid og å læge har sin tid; å rive ned har sin tid og å bygge op har sin tid;

време за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене;

å gråte har sin tid og å le har sin tid; å klage har sin tid og å danse har sin tid;

време за плачене и време за смеене; време за жалеене и време за танцуване;

å kaste bort stener har sin tid og å samle stener har sin tid; å ta i favn har sin tid og å holde sig fra favntak har sin tid;

време за хвърляне на камъни и време за събиране на камъни; време за прегръщане и време за въздържане от прегръщане;

å søke har sin tid og å tape har sin tid; å gjemme har sin tid og å kaste bort har sin tid;

време за търсене и време за изгубване; време за пазене и време за изхвърляне;

å sønderrive har sin tid og å sy sammen har sin tid; å tie har sin tid og å tale har sin tid;

време за късане и време за шиене; време за мълчане и време за говорене;

å elske har sin tid og å hate har sin tid; krig har sin tid og fred har sin tid.

време за обичане и време за мразене; време за война и време за мир.

Hvad vinning har den som gjør noget, av det strev han har med det?

Каква полза има работникът от това, в което се труди?

Jeg så den plage som Gud har gitt menneskenes barn å plage sig med.

Видях труда, който Бог даде на човешките синове, за да се трудят в него.

Alt har han gjort skjønt i sin tid; også evigheten har han lagt i deres hjerte, men således at mennesket ikke til fulle kan forstå det verk Gud har gjort, fra begynnelsen til enden.

Той е направил всяко нещо хубаво на времето му. Положил е и вечността в тяхното сърце, без човек да може да издири делото, което Бог е извършил, от началото до края.

Jeg skjønte at de intet annet gode har enn å glede sig og å gjøre sig til gode i livet;

Познах, че няма по-добро за тях, освен да се веселят и да вършат добро през живота си,

men når et menneske, hvem det så er, får ete og drikke og unne sig gode dager til gjengjeld for alt sitt strev, så er også det en Guds gave.

а и че всеки човек яде и пие, и вижда добро в целия си труд — това е дар от Бога.

Jeg skjønte at alt hvad Gud gjør, det varer evig; intet kan legges til og intet kan tas fra. Så har Gud gjort det, forat vi skal frykte ham.

Познах, че всичко, което Бог прави, ще бъде вечно; не може нищо да се прибави към него, и нищо да се отнеме от него. Бог го прави, за да Му се боят.

Hvad der er, det var allerede før, og hvad der skal bli, det har også vært før; Gud søker frem igjen det forgangne.

Каквото е, вече е било и каквото ще бъде, вече е било; и Бог издирва миналото.

Fremdeles så jeg under solen at på dommersetet, der satt gudløsheten, og hvor rettferdighet skulde råde, der rådet gudløshet.

И още видях под слънцето мястото на съда, а там — беззаконието, и мястото на правдата, а там — беззаконието.

Da sa jeg i mitt hjerte: Gud skal dømme den rettferdige så vel som den gudløse; for hos ham er det fastsatt en tid for hvert foretagende og for alt hvad som gjøres.

Казах в сърцето си: Бог ще съди и правЕдния и безбожния, защото там има време за всяко намерение и за всяко дело.

Jeg sa i mitt hjerte: Dette skjer for menneskenes barns skyld, forat Gud kan prøve dem, og forat de kan se at de i sig selv ikke er annet enn dyr;

Казах в сърцето си: Заради делото на човешките синове е това, за да ги изпита Бог, за да видят, че сами за себе си, без Бога, те са животни.

for det går menneskenes barn som det går dyrene; den samme skjebne rammer dem; som den ene dør, så dør den andre, og en livsånde har de alle; mennesket har ikke noget fortrin fremfor dyret; for alt er tomhet.

Защото участта на човешките синове и участта на животните е една участ. Както умира единият, така умира и другият; и едно дихание имат всички. И човекът няма никакво предимство пред животните, защото всичко е суета.

De farer alle til ett sted; de er alle blitt til av støvet, og de vender alle tilbake til støvet.

Всичко отива на едно място; всичко е от пръстта, и всички се връщат в пръстта.

Hvem vet om menneskenes ånd stiger op, og om dyrets ånd farer ned til jorden?

Кой знае, че духът на човека се издига горе, а духът на животното слиза долу на земята?

Og jeg så at intet er bedre for mennesket enn at han gleder sig ved sitt arbeid; for det er det gode som blir ham til del; for hvem lar ham få se det som skal komme efter ham?

И така, видях, че няма по-добро от това, да се радва човек в делата си, защото това е делът му. Понеже кой ще го доведе да види какво ще бъде след него?