Ecclesiastes 1

Ord av predikeren, sønn av David, konge i Jerusalem.

Думите на проповедника, сина на Давид, цар в Ерусалим:

Bare tomhet, sier predikeren, bare idelig tomhet! Alt er tomhet.

Суета на суетите! — казва проповедникът. — Суета на суетите, всичко е суета.

Hvad vinning har mennesket av alt sitt strev, som han møier sig med under solen?

Каква полза има човек от целия си труд, в който се труди под слънцето?

Slekt går, og slekt kommer, men jorden står evindelig.

Едно поколение преминава и друго поколение идва, а земята вечно стои.

Og solen går op, og solen går ned, og den haster tilbake til det sted hvor den går op.

И слънцето изгрява и слънцето залязва, и бърза към мястото, където е изгряло.

Vinden går mot syd og vender sig mot nord; den vender og vender sig om under sin gang og begynner så atter sitt kretsløp.

Вятърът отива на юг и се обръща на север, непрестанно се върти и отива, и в кръгообразните си пътища се връща вятърът.

Alle bekker løper ut i havet, men havet blir ikke fullt; til det sted som bekkene går til, dit går de alltid igjen.

Всички реки отиват в морето, а морето не се напълва. На мястото, където реките отиват, там те се връщат да отидат отново.

Alle ting strever utrettelig, ingen kan utsi det; øiet blir ikke mett av å se, og øret blir ikke fullt av å høre.

Всички думи са трудни, нищо не може да каже човек. Окото не се насища с гледане и ухото не се напълва със слушане.

Det som har vært, er det som skal bli, og det som har hendt, er det som skal hende, og det er intet nytt under solen.

Каквото е било, това и ще бъде и каквото е извършено, това и ще се извърши; и няма нищо ново пред слънцето.

Er det noget hvorom en vilde si: Se, dette er nytt - så har det vært til for lenge siden, i fremfarne tider som var før oss.

Има ли нещо, за което да се каже: Виж, това е ново? То вече е било в древни времена преди нас.

Det er ingen som minnes dem som har levd før, og heller ikke vil de som siden skal komme, leve i minnet hos dem som kommer efter.

Няма спомен за предишните; и за следващите, които ще бъдат, няма да има спомен между онези, които ще бъдат после.

Jeg, predikeren, var konge over Israel i Jerusalem,

Аз, проповедникът, бях цар над Израил в Ерусалим.

og jeg vendte min hu til å ransake og utgranske med visdom alt det som hender under himmelen; det er en ond plage, som Gud har gitt menneskenes barn å plage sig med.

И предадох сърцето си да издиря и да изследвам чрез мъдрост всичко, което се върши под небето. Тежка работа е дал Бог на човешките синове, за да се трудят в нея.

Jeg sa alle de gjerninger som gjøres under solen, og se, alt sammen var tomhet og jag efter vind.

Видях всичките дела, които се вършат под слънцето, и ето, всичко е суета и гонене на вятър.

Det som er kroket, kan ikke bli rett, og det som mangler, kan ingen regne med.

Кривото не може да се изправи и липсващото не може да се брои.

Jeg talte med mig selv i mitt indre og sa: Se, jeg har vunnet mig større og rikere visdom enn alle som har rådet over Jerusalem før mig, og mitt hjerte har skuet megen visdom og kunnskap.

Аз говорих в сърцето си и казах: Ето, увеличих и умножих мъдрост повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим, и сърцето ми видя изобилие от мъдрост и знание.

Og jeg vendte min hu til å kjenne visdommen og kjenne dårskap og uforstand, men jeg skjønte at også dette var jag efter vind.

И предадох сърцето си, за да позная мъдрост и да позная лудост и безумие. Разбрах, че и това е гонене на вятър.

For hvor det er megen visdom, der er det megen gremmelse, og den som øker kunnskap, øker smerte.

Защото в многото мъдрост има много тъга, и който умножава знание, умножава печал.