Deuteronomy 33

Dette er den velsignelse som Moses, den Guds mann, lyste over Israels barn før sin død.
И това е благословението, с което Божият човек Мойсей благослови израилевите синове преди смъртта си.
Han sa: Herren kom fra Sinai, han steg op for dem fra Se'ir; han strålte frem fra Parans fjell og kom fra hellige titusener; ved hans høire hånd lyste lovens ild for dem.
И той каза: ГОСПОД дойде от Синай и ги озари от Сиир; заблестя от планината Фаран и дойде от светите си множества; от дясната Му страна излезе огнен закон за тях.
Ja, han elsker sitt folk; alle dine hellige er i din hånd; de ligger for din fot, de tar imot dine ord.
Да, Той люби народите; всичките Му светии са в ръката Ти, седят при краката Ти, всеки приема думите Ти.
En lov gav Moses oss, en arvedel for Jakobs menighet.
Мойсей ни заповяда закон, наследство за събранието на Яков.
Og han blev konge i Jesurun, da folkets høvdinger samlet sig, Israels stammer alle sammen.
И Той беше цар в Есурун, когато началниците на народа се събраха, всичките израилеви племена заедно.
Måtte Ruben leve og aldri dø, men hans menn bli få i tall!
Да живее Рувим и да не умре, и мъжете му да бъдат многобройни!
Og dette sa han om Juda: Hør, Herre, Judas røst, og før ham hjem til sitt folk! Med sine hender strider han for det, og du skal være hans hjelp mot hans fiender.
А това каза за Юда: Чуй, ГОСПОДИ, гласа на Юда и доведи го при народа му. Ръцете му да бъдат достатъчни за него и Ти му бъди помощ срещу противниците му!
Og om Levi sa han: Dine tummim og urim hører din fromme mann til, han som du fristet ved Massa, som du trettet med ved Meribas vann,
А за Леви каза: Тумимът Ти и Уримът Ти да бъдат със светия ти човек, когото си изпитал в Маса, и с когото си се карал при водите на Мерива;
han som sa om sin far og sin mor: Jeg ser dem ikke, og som ikke kjentes ved sine brødre og ikke visste av sine barn, fordi han tok vare på ditt ord og aktet vel på din pakt.
който каза за баща си и за майка си: Не съм ги видял. — и не призна братята си и не знаеше синовете си; защото съблюдаваха словото Ти и опазиха Твоя завет.
Han skal lære Jakob dine bud og Israel din lov, han skal legge røkelse for ditt ansikt og heloffer på ditt alter.
Те ще учат Яков на Твоите правила и Израил на Твоя закон. Ще сложат тамян пред Теб и цели всеизгаряния на олтара Ти.
Velsign, Herre, hans kraft, og la hans henders gjerning tekkes dig! Knus lendene på hans motstandere og dem som hater ham, så de ikke reiser sig mere!
Благослови, ГОСПОДИ, богатството му и благоволи в делото на ръцете му; смажи слабините на онези, които въстават против него, и на онези, които го мразят, за да не станат повече!
Om Benjamin sa han: Herrens elskede er han, trygt bor han hos ham; hele dagen holder han sin hånd over ham - han hviler mellem hans skuldrer.
За Вениамин каза: Възлюбеният на ГОСПОДА! Ще живее в безопасност при Него; Той ще го закриля всеки ден и ще живее между рамената Му.
Og om Josef sa han: Velsignet av Herren være hans land med himmelens ypperste gaver, med dugg og med vann fra det store dyp der nede,
А за Йосиф каза: Благословена от ГОСПОДА да бъде земята му със скъпоценните дарове на небето, с росата и с даровете от лежащата долу бездна,
med det ypperste av det som solen fostrer, med det ypperste av det som måneskiftene driver frem,
и със скъпоценните плодове на слънцето, и със скъпоценните произведения на месеците,
med det herligste fra de eldgamle fjell og det ypperste fra de evige hauger,
и с превъзходните дарове на древните планини, и със скъпоценните дарове на вечните хълмове,
med det ypperste av jorden og dens fylde og med nåde fra ham som bodde i tornebusken; det komme over Josefs hode, over hans isse som er fyrste blandt sine brødre!
и със скъпоценните дарове на земята и пълнотата й, и с благоразположението на Онзи, който се яви в къпината. Това нека дойде на главата на Йосиф и на темето на отделения от братята му!
Herlig er den førstefødte av hans okser, og hans horn er som villoksens horn; med dem stanger han alle folkene like til jordens ender; det er Efra'ims titusener, det er Manasses tusener.
Славата му е като на първородния му юнец и роговете му — като роговете на дивото говедо; с тях той ще избоде народите, всички заедно, до краищата на земята. Тези са Ефремовите десетки хиляди, тези са Манасиевите хиляди.
Og om Sebulon sa han: Gled dig, Sebulon, i din utferd, og du, Issakar, i dine telt!
А за Завулон каза: Весели се, Завулоне, в излизането си и ти, Исахаре, в шатрите си!
Folkeslag kaller de til sitt fjell; der ofrer de rettferdighets offere; for havets overflod og sandens skjulte skatter suger de inn.
Ще свикат народите на планината; там ще принасят жертви на правда, защото ще сучат изобилието на моретата и скритите съкровища на пясъка.
Og om Gad sa han: Lovet være han som gir Gad vidt rum! Som en løvinne har han lagt sig ned, og han sønderriver både arm og isse.
А за Гад каза: Благословен онзи, който разширява Гад! Той лежи като лъв и разкъсва и ръка и глава.
Han utså sig den første lodd, for der er den del gjemt som lovgiveren har tiltenkt ham; og så drog han frem foran folket; det som var rett for Herren, det som han hadde fastsatt, gjorde han, sammen med Israel.
Той си осигури първия дял, защото там бе запазена частта на законодателя. Той дойде начело на народа, извърши правосъдието на ГОСПОДА и Неговите присъди с Израил.
Og om Dan sa han: Dan er en løveunge som springer frem fra Basan.
А за Дан каза: Дан е млад лъв, ще скочи от Васан.
Og om Naftali sa han: Naftali, mettet med nåde og fylt med Herrens velsignelse - Vesten og Syden ta han i eie!
А за Нефталим каза: Нефталиме, наситен с благоразположение и пълен с благословението на ГОСПОДА, завладей запада и юга!
Og om Aser sa han: Velsignet fremfor sønner være Aser! han være den kjæreste blandt sine brødre og dyppe i olje sin fot!
А за Асир каза: Благословен със синове да е Асир, да бъде благоугоден на братята си и да потопи крака си в масло!
Av jern og kobber være din lås, og din hvile så lang som dine dager!
Желязо и бронз да бъдат резетата ти и силата ти — като дните ти!
Det er ingen som Gud, Jesurun! - Han farer frem over himmelen med hjelp for dig, og i sin høihet på skyene.
Няма друг като Йесуруновия Бог, който се носи по небесата и ти идва на помощ и на облаците във великолепието Си.
En bolig er den eldgamle Gud, og her nede er evige armer; han driver fienden bort for dig og sier: Rydd ut!
Вечният Бог е твое прибежище и подпора са ти вечните ръце; и Той ще изгони врага от пред теб и ще каже: Изтреби!
Og Israel bor trygt for sig selv, Jakobs øie er vendt mot et land med korn og most, ja, hans himmel drypper av dugg.
Тогава Израил ще живее в безопасност, изворът на Яков — отделен, в земя на жито и ново вино, и от небесата му ще таи роса.
Salig er du, Israel! Hvem er som du, et folk som har sin frelse i Herren, ditt hjelpende skjold og ditt høie sverd! Dine fiender hykler for dig, mens du skrider frem over deres høider.
Блажен си ти, Израилю; кой е като теб, народ спасен от ГОСПОДА, който е щитът на помощта ти и мечът на величието ти! Враговете ти ще ти се покорят лицемерно и ти ще тъпчеш високите им места.